• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

Физика и богословие – в търсене на диалога

Тодор Велчев 20 юли 2019

От 20 до 22 юни в Пловдивския университет (ПУ) „Паисий Хилендарски“ се проведе международна конференция под надслов „Физика и богословие – вчера и днес“. Организатори бяха ПУ, Университетът на Фрибур (Швейцария) и Съюзът на учените в България. До голяма степен, проявата беше първата по рода си в България. И преди у нас са правени опити да се представи и обсъди богословската перспектива към концепциите и постиженията на науката. (Например, през 2011 г. край Стара Загора се състоя конференция „Православното богословие и природните науки“.) Новото на конференцията в ПУ бе, че бяха положени усилия и двете професионални групи – учени и богослови – да бъдат адекватно представени и така да се даде тласък на диалога помежду им. Друга отличителна черта на събитието беше участието на немалко представители на разрастващата се българска протестантска общност.

Участниците в конференцията „Физика и богословие – вчера и днес“

Обща снимка на участниците в конференцията (Автор: Пламен Пеев)

Според първоначалния замисъл, в своеобразно ядро на конференцията трябваше да се превърне представянето на едноименния научен сборник, съставен в съавторство от физиците доц. Тодорка Димитрова (ПУ) и Антуан Вайс (Университет на Фрибур) и от физика-богослов Дитер Хатруп, професор по догматика в Богословския факултет в Падеборн (Германия). Акцент на представените изследвания е ревизията на механистичната представа за физическата реалност: разглеждането на света като огромна машина, в която всички явления са строго детерминирани от физическите закони и така (сякаш) не остава място за Божиите суверенни действия. Господствала в научните и философските среди в продължение на три столетия (XVII–XX в.), тази представа способства за оформянето на материалистическия натурализъм и оказва силно влияние върху някои модернистични течения в изкуството. Тя обаче бива сериозно разклатена от развитието на квантовата физика – фундаменталната теория на микросвета. В гореспоменатия сборник е изложена накратко поредица от експерименти, показващи невъзможността за точно предсказание на определени физични явления на микрониво.

Програмата на следващите два дена от конференцията беше замислена така, че да насърчи диалога между физици и богослови. Доколко такъв успя да се получи остава отворен въпрос. Добро желание не липсваше, поне от страна на повечето участници. Два големи научни доклада (Венелин Кожухаров от СУ и Антоан Вайс) направиха широк, но задълбочен обзор на съвременните постижения на физиката на елементарните частици. Те могат да хвърлят светлина върху настоящия космологичен модел: теорията на Големия взрив и развитието на Вселената като физична система. Интересен ракурс предложи астрофизикът Арнолд Бенц от престижното Technische Hochschule (Цюрих, Швейцария): как знанията ни за космоса носят в себе си своеобразно ехо на заявленията от Шестоднева: „И Бог видя, че беше добро…“1 Физикът Ралф Бергман (Университет на Бремен, Германия) показа в доклада си, че съвременната наука в никакъв случай не води до философски натурализъм; напротив, началото на времето, пространството и материята, установено от космологията, свидетелства за техния трансцендентен Творец.

Една от секциите на конференцията беше съставена изцяло от доклади на български език, с цел привличането на по-широка външна аудитория. Повечето докладчици в нея бяха евангелски християни, което внесе един по-емоционален и църковен елемент в иначе строго научния форум. Като положителен принос можем да оценим личните свидетелства как заниманията с наука хармонират с вярата на изследователя (Атанас Терзийски, ПУ) и как Бог може да ни открива волята Си и чрез допира със света на науката (Виктор Макаров). Изтъкнато беше също, че самото понятие за професията като призвание и доживотно посвещение е родено от християнското богословие и култура (Тодор Велчев, СУ). От друга страна обаче, „българската секция“ на конференцията открои ясно факта, че в родните протестантски среди продължава да доминира едно дълбоко неприемане на съвременните фундаментални научни теории. По същество това представлява отказ да се вникне в тях. Някои участници (адв. Виктор Костов, А. Терзийски) отидоха до там да заявят, че повечето господстващи към настоящия момент научни модели всъщност са фаворизирани и облагодетелствани чрез целево финансиране от властващи групи, докато алтернативните теории не могат да добият публичност. Според тях, това е идеологическа война срещу християнския светоглед и ценности. Така конфликтът между наука и религия2, „погребан“ във встъпителните научни доклади, беше неочаквано „възкресен“ от християнска перспектива. Спорно е обаче доколко такъв прочит на проблема отразява една добре обоснована библейска позиция. По-скоро, той е плод от конкретно тълкувание на християнската доктрина за творението (и най-вече на Битие 1–2 глави). С други думи, представената версия на проблема „наука–религия“ не произтича от аргументирана критика на днешните научни теории, а от избора на подход в библейската херменевтика.

Заключителната дискусия на конференцията

Момент от заключителната дискусия (Автор: Пламен Пеев)

Най-интересното в последния ден на конференцията бяха едно специално участие и заключителната дискусия. Важният гост беше проф. Хенри Шейфър от САЩ, световно известен специалист по теоретична химия, два пъти предлаган за Нобелова награда. В изложението си „Животът и вярата на един учен“ той разказа за дългата си академична и изследователска кариера, преплетена с духовните му търсения3. Повратен момент в нея става убеждението, че Исус е възкръснал от мъртвите, което води проф. Шейфър до решението да Го приеме за свой Спасител и Господ. В заключителната дискусия участниците обсъдиха перспективите за организиране на следващи подобни форуми. Очертаха се две тенденции, които не противоречат една на друга, но са в различни посоки. Едната е да развива диалога между природните науки и богословието, като се обсъждат на академично ниво светогледните въпроси, пред които ни изправят научните изследвания. Другата е да се засилят контактите и дискусиите между християните в България, които се подвизават на академичното и научно поприще. Това би спомогнало те да осмислят по-задълбочено доктриналните си разбирания по отношение на творението и да формулират адекватни богословски становища по новите проблеми, повдигнати от научните постижения през XX и XXI век.

Съвместна публикация с в. Зорница, бр. 7, 2019.
  • 1. Бит. 1:10,12,18,21
  • 2. Всъщност мит, роден от Просвещението през XVIII век и инструментализиран от различни атеистични идеологии.
  • 3. Виж също Х. Шефър, „Учените и техните богове“ в списание ХАРТА.