• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

Апологетичен речник

Хрис­ти­ян­с­ки­ят фун­да­мен­та­ли­зъм е бо­гос­лов­с­ко идей­но дви­же­ние, въз­ник­на­ло в САЩ в края на XIX и на­ча­ло­то на XX век ка­то ре­ак­ция на на­би­ра­що­то си­ла и по­пу­ляр­ност по съ­що­то вре­ме ли­бе­рал­но бо­го­с­ло­вие. За да се про­ти­во­пос­та­вят на опас­ност­та хрис­ти­ян­с­ко­то уче­ние да бъ­де бе­зо­глед­но ре­ла­ти­ви­зи­ра­но и обез­ли­че­но от но­ви­те тен­ден­ции, ня­кои бо­гос­ло­ви от кон­сер­ва­тив­ния ла­гер се обе­ди­ня­ват в ут­вър­ж­да­ва­не­то на пет ос­но­во­по­ла­га­щи (фун­да­мен­тал­ни), спо­ред тях, за хрис­ти­ян­с­ка­та вя­ра уче­ния: не­по­гре­ши­мост­та на Биб­ли­я­та, не­по­роч­но­то за­ча­тие, за­мес­ти­тел­но­то из­куп­ле­ние, телес­но­то въз­кре­се­ние на Исус и ав­тен­тич­ност­та на из­вър­ше­ни­те от Не­го чу­де­са. По та­зи при­чи­на те би­ват на­ре­че­ни фун­да­мен­та­лис­ти.

The descend of the modernists, E.J. Pace

„Низходящият път на модернистите“, карикатура от Ърнест Дж. Пейс (1924), онагледяваща опасенията на фундаменталистите. Източник: Wikipedia.

Исторически предпоставки

През XVIII и XIX век в Европа и Америка господстват идеите на Просвещението, с ключов наблег върху рационализма и отхвърляне на всякакви неоспорими авторитети. Развитието на природните науки и революцията, предизвикана от приложението на научните открития в бита, засилват вярата в едно бъдещо благоденствие, обусловено от познание, получено въз основа на доказалите своята ефективност научни методи, при които краен критерий за достоверност е емпиричната проверка или резултатите от целенасочено извършен експеримент. В светогледен план християнският теизъм постепенно бива изместен от деизъм: представата за Бога като Великия часовникар, оставил света да се развива по заложените при сътворението му естествени закони, без да се намесва в него, докато Божието творение все по-често се разглежда като една сложна машина, в която всеки процес е следствие от естествени причини.

Т.нар. либерално богословие, развило се най-напред в Германия през XIX век, постепенно налага тези тенденции в богословските дисциплини. То се характеризира с прилагане на методи в библеистиката и херменевтиката, разглеждащи Библията като изцяло човешко произведение. Поставя се под въпрос достоверността на библейските разкази за чудеса, както и традиционното учение за греха – според либералните богослови, последният е несъвършенство на характера или резултат от невежество. През последното десетилетие на XIX век мнозина от водещите богослови в САЩ са германски възпитаници, проповядващи своеобразно „социално благовестие“, според което покварата на човека се дължи на лошата обществена уредба. Това предизвиква различни реакции в консервативните богословски среди, една от които е фундаментализмът. Идейните противници на фундаменталистите били наречени „модернисти“. Така се заражда продължилото десетилетия (в някои отношения и до днес) противоборство между фундаменталисти и модернисти, оставило своя отпечатък при формирането на множество религиозни, култрни и политически процеси и движения през XX век в САЩ и отвъд границите на страната.

Някои от чертите, които по-късно стават характерни за американския фундаментализъм, са налице в консервативните общности в САЩ още преди това. Това включва ценността на простотата на вярата и идеята, че християнинът трабва да бъде отделен от света.

Особености на фундаментализма

Поради факта, че академичните занимания на мнозина богослови са довели до отклонения от ортодоксалните християнски учения, някои фундаменталисти започват да разглеждат образованието, получено в светски институции, или въобще интелектуалните дейности като опасност, която трябва да се избягва. Например, те настояват да се използва само преводът на Библията, направен по поръчка на крал Джеймс I в началото на XVII век (т.нар. King James Version), като единствения сигурен носител на Божието откровение, докато всички преводи, основани на по-нови изследвания и открити ръкописи, се отхвърлят. Всичко това изгражда образа на фундаментализма като антиинтелектуално движение.

Противно на модерния прогресизъм, възприемащ световната история като постоянен възход, фундаментализмът по принцип разглежда общественото развитие като неизменен процес на отстъпление от божествената истина и утвърдената от Бога обществена уредба. Затова учението за последните времена (есхатологията) при повечето фундаменталисти е съпроводено с особен наблег върху личното спасение, разбирано почти изцяло в отвъден смисъл, както и с убеждението, че е безполезно да се полагат усилия за облагородяване на обществото, поради неизбежната катастрофа на обществените системи.

Първоначално диспенсационалното тълкуване на Библията (предложено от английския богослов Джон Нелсън Дарби около 1830 г.) не е прието от американските фундаменталисти (като Б. Б. Уорфийлд и Грешъм Мейчън: двама последователни президенти на Богословската семинария Принстън). Но с развитието на движението, диспенсационализмът се превръща в отличителна черта на повечето водещи фигури в него. В буквалистичния подход те виждат предпазен механизъм срещу постепенната ерозия на авторитета на божественото откровение. Това води много фундаменталисти до поддръжка на младоземния креационизъм: прочита на първите глави на книгата Битие, според който светът е създаден за шест дни от по 24 часа, преди около 6000 години.

Ключови личности

  • Уилям Бел Райли (1861–1947): баптистки пастир и основател на Световната асоциация на християните-фундаменталисти (World Christian Fundamentals Association).
  • Рубен Арчър Тори (1856–1928): президент на Библейския институт Муди (от 1899 до 1904 г.) и един от редакторите на програмния за движението 12-томен сборник с есета „The Fundamentals“ (1910–1915)
  • Джеймс М. Грей (1851–1935): президент на Библейския институт Муди (от 1904 до 1934 г.)
  • Сайръс И. Скофийлд (1843–1921): автор на Учебната Библия на Скофийлд, популяризирала диспенсационализма сред движението на фундаменталистите.

Различни употреби на понятието

С времето понятието „фундаментализъм“ – употребено в преносен смисъл и в различен обществено-политически контекст – започва да придобива смисли, които се отклоняват, а понякога съществено се различават от първоначалния. Пример за това е понятието „ислямски фундаментализъм“, въведено за пръв път в обръщение по време на дипломатическата криза в Иран (1979–1981). Понякога „фундаментализъм“ е просто синоним на „екстремизъм“, „радикализъм“, „фанатизъм“; на някаква форма на буквализъм, склонност към отхвърляне на чужди мнения или просто произволно противопоставяне на общоприети тенденции в културата.