• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

Блог Тодор Велчев

Битието българско...

Неефективността на съдебната система и развалата сред магистратите са една от постоянните теми в публичното говорене днес. Почти никой не вярва на съда и на способността му да наказва престъпниците и да решава спорове. Има нещо много българско в тази картина. Българинът е склонен сам да раздава справедливост, поне с думи. Като търси мярката за справедливост в някакво общонародно мнение, общонародна правда. Дълго време тази правда си остава наистина само под формата на мнение, но ето че смутните времена в средата на XX век откриват възможности за грубо налагане на „народна правда“, за каквото българинът преди не е и мечтал… Оттогава изминаха седем десетилетия. Обезглавеният някога народ започна да търси своите достойни водачи, които да го изведат от блатото. И недоумява защо такива няма или се намират трудно. Защото не осъзнава, че сам се е осъдил на такова състояние.

Битието българско...

Към края на XIX и началото на XX век България излиза от своето Възраждане с голям духовен и интелектуален потенциал. Въпреки историческите превратности и катастрофалните последствия от войните през 1913–1918 г., следващите две десетилетия на Третото българско царство са белязани от осезаем напредък и от постепенното оформяне на същински национален елит: духовен, политически, стопански, културен, военен. Малката ни държава има всички шансове да се впише в семейството на развитите европейски страни. Но установената след преврата на 9.IX.1944 г. комунистическа диктатура успява да зачеркне тези перспективи. Особено чрез проведения планомерен и всеобхватен погром на националния елит.

Битието българско...

„България е малка страна…“ Така започва или завършва средностатистическият свободен разговор по исторически или културни въпроси, свързан с нашата родина. Мисълта обикновено е облечена в лека въздишка. Друг път е придружена с намигване, в което се чете риторичен въпрос: „Нали се сещаш?“ Веднага трябва да се сетиш. България е малка страна и затова от нея не зависи нищо. Включително и вътрешните ѝ работи. Винаги трябва да се съобразяваме с големите: Великите сили, Големия брат, влиятелния съюзник. „Трябва да се снишим“, както казваше комунистическият вожд Тодор Живков, управлявал тази страна над три десетилетия и чудесно олицетворил нейния дух. Ако никой не те пита – а обикновено е така – трай си.

Актуален коментар

Ако погледнем Рождество Христово под ъгъла на една равносметка на отминаващата година, тържественото ни настроение (ако изобщо го има) е на път да се изпари. Но точно този празник ни предлага ключ, чрез който да направим една тържествена – или поне ведра – настройка. Да настроим ума си да търси и оценява истинските и непреходни стойности. Да настроим душите си да улавят Божието послание и зов. И да настроим волята си да откликваме на този зов, за да го претворим на дело в личния и обществения живот. Въплътилият се Божий Син е станал и Човешки Син. И това носи обещанието, че човешката ни природа може да бъде изцелена от злото и тържествено възвисена.

Актуален коментар

За съжаление са много свидетелствата, че българският народ не се води от идеала „Съединението прави силата“. Изглежда, че народната поговорка „Всяка коза – на свой крак“ отразява далеч по-точно обществените ни дела. Слава Богу, в нашата история има поне едно голямо изключение: Съединението между Княжество България и Източна Румелия. Едно автентично българско дело, с което можем и трябва да се гордеем. Един същински подвиг на малкия ни народ, дръзнал да се опълчи срещу мощта на руския император и срещу неодобрението на почти всички световни сили. Една дата, която напълно заслужава да бъде истинският национален празник на България. Тъкмо защото носи спомена за извисяване над типично българското.

Магията на киното

Смятам за уместно да започна представянето на творчеството на германския режисьор Райнер Вернер Фасбиндер с една творба, отвеждаща ни в първите години на възправящата се от руините Федерална република. Заглавието звучи твърде лично: „Бракът на Мария Браун“. И ние очакваме, че ще видим преди всичко една лична история, с някакви подеми и спадове, но лична, може би интимна. Оставете очакванията си настрана. Това е история на една жена, която си поставя за цел да надхитри историята и да възтържествува над историческите обстоятелства. За целта загърбва всичко лично и особено личните си чувства.

Битието българско...

Има мостове, които майстори-архитекти са проектирали с години, за да бъдат не само удобни, но и красиви. Има мостове, които са гигантски инженерни съоръжения и изграждането им поглъща много усилия и средства. Но най-трудно се прекарват мостове, които ни отвеждат в тъмното минало – за което малцина си спомнят или пък което предпочитаме да забравим, за да не тормози съвестта ни.

Актуален коментар

В гражданските протести от лятото на 2013 година се прояви копнежът по раждането на нещо ново, желанието за единение между отговорните и просветени хора, решимостта да се заяви на висок глас пред властниците едно друго виждане за бъдещето на страната. Празникът на Петдесетница изразява и въплъщава в себе си тъкмо тези неща: раждането на нещо ново и невиждано преди, единението между просветени хора и „протеста“ (свидетелството) пред лицето на едно общество в дълбока криза. Убеден съм, че посланието на Петдесетница трябва винаги да бъде преосмисляно от християните и трябва да бъде чуто от целия наш народ днес.

Магията на киното

Постоянната заетост на ума, ръцете, очите и ушите ни сякаш не оставя място за мисълта за смъртта. Тази тема трудно си пробива път в медиите и в разговорите между приятели. На път е да изчезне дори от църковната проповед. Понякога си мисля, че само магия може да я върне на подобаващото ѝ се място. Но ние вече познаваме една такава магия: „Магията на киното“, както озаглавихме нашата поредица. Някои режисьори охотно използват своята магическа дарба, за да ни кажат: „Хайде да поговорим за смъртта! Защото, ако вие спокойно можете да живеете без мисълта за нея, аз не мога!“

Магията на киното

Качественото кино не променя законите на познатия ни свят, а променя нас така, че да възприемаме света по-цялостно. Постепенно променя вкуса ни – и ставаме все по-гладни за реалността. Тогава, на следващата вечер с киното, човек очаква с нетърпение ново „хапче реалност“. И му се иска това да продължава още поне хиляда пъти. Сещате се за коя история ви намеквам. В своите 1001 нощи с Шехерезада халифът винаги очаквал с нетърпение следващия разказ на девойката. Така ставал все по-мъдър, а принцесата завинаги завладяла сърцето му. Доброто кино има всички шансове да стане нашата Шехерезада. И нека днес го оставим да започне своето повествование.

Разпространи съдържание