• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

А

Б

В

Г

Д

Е

И

Й

К

Л

М

Н

О

П

Р

С

Т

У

Ф

Х

Ч

Ю

Ра­дос­тин Мар­чев е ро­ден през 1976 г. във Вар­на. Ма­гис­тър е по сче­то­вод­с­т­во и кон­т­рол от ИУ – Вар­на (2000 г.) и ма­гис­тър по прак­ти­чес­ко бо­го­сло­вие (МА), TCM In­ter­na­tion­al, Авст­рия (2010 г.). Спе­ци­а­ли­зи­ра „Хрис­ти­ян­с­ко во­да­чес­т­во и управ­ле­ние“ (Chris­tian Lead­er­ship and Man­age­ment) със сте­пен Mdiv към TCMI, Авст­рия. Жи­вее във Вар­на, къ­де­то ра­бо­ти в об­ласт­та на меж­ду­на­род­ния транс­порт и ло­гис­ти­ка­та.

Той е мирянин проповедник и координатор на малки групи във Втора евангелска баптистка църква, Варна, и административен координатор на програмата за обучение към Съюза на евангелските баптистки църкви в България (СЕБЦ). Член е на редакционната колегия на в. „Зорница“.

Личният му блог съдържа богата колекция от собсвени преводи на непреведени на български богословки творби от съвременни и древни автори, както и коментари по горещи богословски и обществено актуални въпроси.

Избрано:

Докато тази седмица четях чудесната биография на Франсис Шефър от Бари Ханкинс си припомних много неща, които мислех за напълно забравени. Видях себе си отново как преди 20 години, като новоповярвал християнин, с въодушевление чета знаменитата трилогия: „Богът, който е“, „Бягство от разума“ и „Той е там и не мълчи“ – с благодарност към издателство „Нов човек“ и с чувство за дълг, който едва ли някога ще мога да изплатя. Ясно си спомням и един разговор с мой познат, който каза, че ако му се случи да говори за християнството с човек, интересуващ се от изкуство, смята за най-удачно да му даде да чете Шефър. По-късно (1997 г.) на български език се появи и „Истинската духовност“, която смятам за една от най-добрите му книги. Съпругата ми е разказвала, че няколко пъти, докато е пътувала във влака и е четяла тази книга, са я заговаряли непознати хора, случайно мярнали заглавието. След което им е подарявала своето копие от книгата и си е купувала ново. По онова време ми се струваше, че Шефър убедително и безусловно доказва валидността на християнския светоглед и вяра.