• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

Библията

Въпроси за същността, произхода, съдържанието, достоверността на Библията и много други.

Налични статии:

Според тъжната статистика България е сред първите четири държави по разводи в ЕС. Отново тя сочи, че всеки втори брак в страната ни приключва с развод до десетата година. Водеща причина за раздялата на съпрузите е несходството в характерите. След нея се нареждат алкохолизмът, наркоманията, пристрастеността към хазарта, физическият и психическият тормоз. Изневярата е едва на пето място сред причините, довели до непоправим разрив в отношенията между съпрузите.

Това са сухите и безпристрастни факти от вече отминаващата година. Тревожният им глас е в странна дисхармония с мнението на един клиничен психолог и семеен терапевт от Центъра за рехабилитация и социална интеграция на хора със зависимости „Проект Пеперуда – София“, което прочетох наскоро в притурката на вестник „Капитал” „Бракът като институция е в криза, но семейството не е“.

 

Отношението на Църквата към развода (II част)

Интервю с Данаил Игнатов, протестантски богослов

Редакция ХАРТА 23 декември 2010

На въпроси свързани с отношението на църквата към развода отговаря протестантският богослов Данаил Игнатов, пастир в Първа евангелста съборна църква, София.

Какво е отношението на Бога към семейството? При какви условия е допустим развод? Какви са взаимните задължениа на разведените съпрузи? Могат ли да се оженят повторно? Променил ли се е възгледът на църквата спрямо развода?

 

Отношението на Църквата към развода (I част)

Интервю с Жасмина Донкова, православен богослов

На въпроси свързани с отношението на църквата към развода отговаря Жасмина Донкова, православен богослов, специалист по Църковно право.

Какво е отношението на Бога към семейството? При какви условия е допустим развод? Какви са взаимните задължениа на разведените съпрузи? Могат ли да се оженят повторно? Променил ли се е възгледът на църквата спрямо развода?

 

Д-р Питър Уилямс, директор на Ценъра за библейски изследвания „Тиндейл Хаус“ в Кеймбридж, изнесе в България серия от лекции в началото на април по покана на сдружение ХАРТА. Специално за читателите на ХАРТА той даде това интервю.

 

Книгата “Misquoting Jesus” на американския специалист по Нов Завет, Барт Ърман излиза през 2005 г. в САЩ. В превод на български тя е издадена от ИК „Изток – Запад“ през 2007 г. под заглавието „Да предаваш словата на Иисус“. Много бързо тя се превръща в бестселър в световен мащаб и скандализира евангелската общност с тезата си, че внимателното проучване на ръкописната традиция на Новия Завет не оставя място за вярата в божественото му вдъхновение. Представяме ви друга позиция в този дебат чрез рецензия на книгата, направена от друг световно признат специалист в областта, Питър Уилямс, директор на Ценъра за библейски изследвания „Тиндейл Хаус“ в Кеймбридж.

 

Отвъд непогрешимостта (част II)

В търсене на един по-холистичен подход

В началото на 20-ти век учението за непогрешимостта убедително доминира консервативните кръгове на евангелското движение. Евангелското богословско общество – влиятелна организация на богослови с различна конфесионална принадлежност – приема като единствено изискване за членство ежегодно съгласие със следното заявление: „Единствено Библията и Библията в нейната цялост е записаното Божие слово и следователно е непогрешима в нейните автографи.“ Друг пример е Чикагската декларация за непогрешимост от 1978 г. подписана от повече от 300 водещи евангелски водачи и учени на събиране в Чикаго, спонсорирано от Международния съвет за непогрешимост на Библията. В подготовката на текста участват имена като Джеймс Бойс, Норман Гейслер, Джон Гарстнър, Карл Хенри, Кенет Канцер, Харолд Линдзел, Джон Монгомъри, Роджър Никол, Джеймс Пакър, Ърл Редмахер, Франсис Шефър, Р. Спрол и Джон Уенъм. През следващите години хората свързани с нея публикуват значителна по своя обем литература, която представлява най-добрата научна защита на учението за непогрешимостта.

 

Отвъд непогрешимостта (част I)

От Sola scriptura към Sola inerrabilis

Настоящата статия поставя въпроса за възможността в Библията да има грешки, както и различните начини, по които може да се подходи към него. Първата част проследява историческите, философски и богословски предпоставки, свързани с възникването и утвърждаване на учението за непогрешимостта през първата половина на 20-ти век. Втората част излага критическите аргументи станали причина за почти повсеместното му отхвърляне в по-ново време. Статията завършва с някои предложения за това как бихме могли да излезем от настоящото объркване и да развием един по-холистичен подход към Библията и свързаните с него херменевтика и апологетика. Разбира се, те в никакъв случай не представляват цялостна и завършена система. В най-добрия случай, това са насоки, които могат да дадат на читателя нова перспектива, и върху които той би могъл да продължи да мисли по-нататък.

 

Лична среща с Библията

Обяснение в любов към Книгата на книгите

Улрих Вилкенс 22 декември 2009

Време е отново да мислим за Бога. Нищо не изразява по-ясно вътрешното състояние на много от нашите съвременници, колкото тази мисъл на Карл Леман. През последните десетилетия на изминалия век все повече хора израстваха, без да имат някакво отношение към Бога. За цяло едно поколение религията е нещо съвсем чуждо и не принадлежи към нещата, които могат или биха могли да му помогнат да изживее пълноценно живота си или да открие смисъла на съществуването си. Но тези хора все повече усещат, че в живота им липсва нещо от решаващо значение.

 
Лий Стробъл 22 декември 2009

Когато държа Библията в ръце, аз всъщност държа преписи на древни исторически документи. Оригиналните биографии на Исус – Матей, Марк, Лука и Йоан – и всички други книги на Стария и Новия Завет отдавна са станали на прах. Така че как мога да съм сигурен, че съвременните версии – краен продукт на безброй преписи през вековете, имат някаква прилика с това, което авторите отначало са написали? Откъде мога да узная дали тези четири биографии предават цялата истина? Как бих могъл да съм уверен, че църковната политика не е потъпкала биографии на Исус, които са били също така точни като четирите, включени в Новия завет, и които биха хвърлили важна нова светлина върху делата на предизвикалия толкова дискусии дърводелец от Назарет? Два въпроса – дали биографиите на Исус са достигнали до нас непокътнати и дали други също толкова точни биографии, които може да са били отхвърлени от Църквата – заслужаваха внимателно разглеждане. Отлетях до Нюарк и наех кола до Принстън, за да посетя д‑р Мецгър.

 

Въобще не е лесно да погледнем на Новия завет като на нов. Въобще не е лесно да осмислим Благата вест като току-що получена вест. За добро или зло, познатото ни изпълва с предположения и асоциации и никой представител на нашата цивилизация, каквото и да мисли за религията, не може да прочете Новия завет наистина така, сякаш никога преди не е чувал за него. Естествено, при всички случаи е крайно неисторично да се твърди, че Новият завет е паднал, спретнато подвързан, направо от небето. Той е един подбор, направен от авторитетите на Църквата измежду масата ранна християнска литература. Като оставим настрана подобни въпроси обаче, съществува и психологическата трудност да почувстваме Новия завет като нов. Трудно е психологически да се възприемат тези добре познати слова просто такива, каквито са, без да се преминава отвъд онова, което те собствено означават.

 

Библията

уводна статия

Наталия Христова 22 декември 2009

Библията. Никоя друга религиозна книга на света, хилядолетия след създаването си, не вълнува така умовете и сърцата и не провокира толкова въпроси за истинността на написаното в нея. Почитана, отричана, опровергавана или омаловажавана, тя не престава да вълнува. Към нея не остава безразличен никой искрен, неспокоен, търсещ дух. Проявилият куража да ѝ се довери, скоро разбира, че това не е просто древен текст, целящ да подчини четящия го на конкретна духовна идея, а откровението на могъщ и опрощаващ Бог – двигателен център и опора на света. Среща като тази разтърсва, вдъхновява и смирява и скоро разбираш, че към Книгата на книгите не можеш да останеш безразличен.

 

Темата за произхода на всичко и в частност за естествената еволюция е поле на разгорещен дебат вече 150 години след публикуването на Дарвиновия труд „Произход на видовете“. Съвременната форма на дарвинизма, т.нар. „неодарвинизъм“, представлява синтез между дарвинизма и модерната генетика, така че в редица случаи можем да използваме двете понятия взаимозаменяемо. След като първо изложим основните твърдения на еволюционизма, ще разгледаме различните християнски реакции на тази теория.

 

Традиционната християнска мисъл в лицето на Тертулиан или Кеплер разграничава „Двете книги“ на Откровението: два начина, по които Бог се открива на човека – общо (чрез природата) и специално (чрез Библията) откровение. Въз основа на общото откровение можем да придобием научни познания, а чрез специалното – богословски. Тъй като са откровения от един и същ, съвършен и неизменен Бог, те би трябвало да бъдат в единство; да се подкрепят взаимно, без да си противоречат (Пс. 19:1, Рим. 1:20).

Същевременно, природата е откровение на един трансцендентен, съвършено различен Бог и затова не може да Го разкрие в пълнота и говори за Него неявно, косвено, чрез подобия или принципи.

 

Както отбелязва изследователят Лорън Айзли, най-любопитната черта на настоящия свят с високо развита наука е, че той изобщо съществува. Хората възприемат, често несъзнателно, едно схващане за „неумолимия прогрес“, според което простото протичане на времето води до нарастване на познанията ни също толкова сигурно, колкото е поникването на дъб от жълъда. „И все пак археолозите ще са принудени да ни кажат“, пише Айзли, „че не една и две велики цивилизации са се зародили и са изчезнали, без да се ползват от предимствата на научната философия.“