• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

изкупление

Налични статии:

На Рождество Христово разказваме две истории. Едната е християнска, а другата е предимно сантиментална. Първата история започва (в Евангелието на Лука) с един възстар свещеник на име Захария, който служи вярно на Бога в храма. Евангелист Лука разказва, че той и жена му Елисавета обичали Бога и вероятно таели надежда за освобождението на Израил от римска власт. Ангел Гавриил вдъхва живот на тази надежда като им казва, че неплодната Елисавета ще зачене син, който ще предизвести идването на Месия.

Завръщането на Исус

Под ново управление: Великден и след това - част 3

Н. Т. Райт 31 май 2017

Скептиците казват: „Огледайте се наоколо“. „Aко смятате, че Исус е вече седнал на престола като Цар на този свят, защо в този свят все още цари такава бъркотия?“ Добър въпрос. Но всъщност историята до момента – дори историята за самото Възнесение – не е разказана така, че подобно възражение да би представлявало нерешим проблем. Дори разказите за възкресението на Исус и за Неговото възнасяне на „небето“ са само началото на нещо ново; нещо, което ще бъде завършено един ден, и което никой от ранните християни не е смятал за завършено към онзи момент.

 

Един нов свят

Под ново управление: Великден и след това - част 1

Н. Т. Райт 15 април 2017

Когато Исус възкръсва от мъртвите сутринта на Великден, това е началото на новия свят, който Богът на Израил винаги е възнамерявал да създаде. Това е първото и може би най-важно нещо, което трябва да се знае за значението на Великден. Разбира се, казвам „когато“, а не „ако“. На други места съм давал подробни доводи, че единственото възможно обяснение за зараждането на християнството и за формата, която то приема, е че три дни след като е бил напълно мъртъв (римските екзекутори са били професионални убийци и не биха позволили някакъв си бунтовнически водач да им се изплъзне изпод лапите), Исус от Назарет е видян отново от Неговите ученици напълно и изцяло телесно жив.

 

А ние проповядваме разпнатия Христос

Слово за Деня на Реформацията

Тодор Велчев 31 октомври 2016

Денят на Реформацията ни препраща към драматични събития в историята на Църквата и на света, започнали преди почти пет века. За евангелските християни те поставят началото и на тяхната традиция: традицията на протестантството, разбирано най-вече като дейно свидетелство за Христос в обществото. Преди време се спряхме точно на този въпрос: какво означава „протест“ в неподправен християнски смисъл. Протестът на нашите предшественици във вярата не се е състоял в сеене на раздори или вражди в църквата. Протестът на християните води началото си от Петдесетница; той означава да предаваш нещо за тест, за изпитване; в случая, това е съдържанието на нашата вяра.

 
Н. Т. Райт 29 октомври 2016

Откривайки какво има предвид Йоан под „истина“, навярно ще разпознаем, че то не е много далеч от това, което той разбира под „любов“. Това, всъщност, е част от ключа към всичко. „Като беше възлюбил Своите, които бяха в света – казва Йоан за Исус – докрай ги възлюби.“ Това е друг начин, струва ми се най-дълбокият, да се каже същото. Истината за новото творение се осъществява чрез пълното и пределно щедро себеотдаване на Онзи, Който винаги е съществувал, пределно щедрото и себеотдаващо се Божие Слово. И тъй като да гледаме на света едновременно в тези три аспекта – първоначалното добро творение, коренната му поквара при Грехопадението и спасителното му обновление чрез кръста и възкресението на Исус – изисква от нас да имаме не само проницателност, но и любов, можем с пълно право да говорим за херменевтика на любовта, за любовта като начин на познаване; всъщност, истинския начин на познаване, най-добрия начин за достигане до истината.

 

Защо умря, Господи?

Въпросът на времената през погледа на ев. Йоан

Тодор Велчев 29 април 2016

Някои въпроси са лесни, но на други трудно даваме смислен отговор. Сравнително лесен въпрос е „Кой?“ – макар че в днешна България това просто питане се посреща с тягостно мълчание. По-сложен е отговорът на въпроса „Как?“ – особено, когато мислим за бъдещето си и за намирането на мястото си в живота. Но най-трудно се отговаря на въпроса „Защо?“. Този въпрос не гъделичка любопитството, а засяга цялото ни съществуване: „Защо съм такъв? Защо животът е такъв?“ Най-тежко, най-съдбовно звучи въпросът „защо“, когато изпращаме от този свят свой скъп човек: „Защо той трябваше да умре?“ А как звучи той, когато смъртта е покосила не кого да е, а Исус от Назарет?

 

В дните на Страстната седмица, дни за размисъл и почивка, реших да разгледам градината като два символа. Единият – територия на мир, ред и планирана организация, а вторият – място и пространство на сблъсък, страх и хаос.

Историята на човечеството започва от една градина и завършва и започва отново в градина. Започва с избора на Адам, архитипа на всеки човек, в Едемската градина и завършва с избора на Богочовека Христос в Гетсиманската градина, простил и примирил човешката природа с Божията в едно ново естество.