• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

спасение

Налични статии:

Съборът в Оранж и въпросът за Божия избор

1490 години от това значимо за догматичното богословие събитие

Дали бебета ще отидат в пъкъла, ако умрат, без да бъдат кръстени? Избира ли Бог някои хора за осъждение и проклятие, далеч преди те да бъдат родени? И дали Той не е избрал някои хора да вършат зло? Може ли някой да направи сам първата стъпка към своето спасение? И дали човек може да носи отговорност пред Бога, ако неговата съдба е определена изцяло от Всевишния? В началото на V век един британски монах на име Пелагий започва да разпространява учението, че всеки човек има свой принос за спасението си. Отговорът на Блажени Августин, авторитетен отец на Църквата, е безкомпромисен. Той показва със силни доводи, че вярващият се спасява единствено чрез Божията благодат, от първия до последния момент на своя духовен път. Аргументът на Августин е възприет и ученията на Пелагий са осъдени от Църквата на събора в Картаген през 418 година.

 

Претенциозно за лъжите

Богословските претенции на един автор на бестселъри

Тодор Велчев 3 юли 2018

Човек трябва да внимава с претенциозните заглавия – и в качеството си на читател, и като автор. Добрият автор ги избягва по начало. Най-вече защото звучат изкуствено. А и защото могат да надхвърлят неговите творчески способности. Или най-малкото, за да не подведат читателя относно съдържанието на книгата, още преди да я е прочел. Опитният читател съзнава тази опасност. И застава нащрек, когато види заглавие като „Лъжите за Бог, в които вярваме“. То веднага ни казва, че авторът знае твърде много за Бога. Несъмнено издава претенции за духовен опит и проникновение, позволяващи му да различи лъжите, които християните приемат безкритично, та дори и вярват в тях.

 

Учението на Пелагий е осъдено като ерес

16 века от писмата на папа Инокентий I относно Пелагий

Редакция ХАРТА 27 януари 2017

Отново и отново след бурния IV век на арианските спорове Църквата трябвало да смаже една опасна ерес. Идеите на британския монах Пелагий означавали, че Христовата смърт на кръста служи по-скоро като морален пример, отколкото като изкупление, способно да преобрази естеството ни отвътре чрез божествена сила. На 27 януари 417 г., преди точно 16 века, тогавашният папа Инокентий I разпраща пет писма до християнските общини в Северна Африка. Така ще бъде нанесен тежък удар на Пелагий – писмата довеждат до неговото отлъчване.

 

Основната движеща сила в живота на Джордж Уайтфийлд (1714–1770) е да намери спасение на душата си. Още от ранни младини, като студент в оксфордския колеж „Пемброук“, той се присъединява към кръг от съмишленици, наречен „Свят клуб“. Част от него са и братята Джон и Чарлз Уесли. Уайтфийлд скоро изпъква сред групата с ревността си за Христос и с добрите си дела. Посещава често затворници. В продължение на дълги часове изучава християнски произведения. Отдава се на пост, докато разсипва здравето си. Моли се на колене в студа, край плета на своята къща. Но въпреки тежката и упорита работа в стремеж да бъде угоден на Бога, душата му оставала незадоволена.

 

Защо умря, Господи?

Въпросът на времената през погледа на ев. Йоан

Тодор Велчев 29 април 2016

Някои въпроси са лесни, но на други трудно даваме смислен отговор. Сравнително лесен въпрос е „Кой?“ – макар че в днешна България това просто питане се посреща с тягостно мълчание. По-сложен е отговорът на въпроса „Как?“ – особено, когато мислим за бъдещето си и за намирането на мястото си в живота. Но най-трудно се отговаря на въпроса „Защо?“. Този въпрос не гъделичка любопитството, а засяга цялото ни съществуване: „Защо съм такъв? Защо животът е такъв?“ Най-тежко, най-съдбовно звучи въпросът „защо“, когато изпращаме от този свят свой скъп човек: „Защо той трябваше да умре?“ А как звучи той, когато смъртта е покосила не кого да е, а Исус от Назарет?

 

Названието на днешния празник, Спасовден, е достатъчно за малцина, запознати със своята вяра християни, за да осмислят значението му. Ако днес е денят на спасението, нормално е да се запитаме за какво спасение става дума? Спасение от какво, за кого и как? По един парадоксален начин, повод за отговора на този въпрос ни дават т.нар. народни поверия за Спасовден.

Днес е Възнесение Господне и деня на нашия Спасител, Спасов ден.

Този празник задава връзката между изкуплението на човека и възстановяването на неговото единство с Първопричината на съществуването му, с неговото онтологично начало и смисъл.

Защо Исус е трябвало да умре? (Част III)

Гледната точка на ранните християни

Марк Робъртс 18 април 2014

Разполагаме с относително малко непосредствена информация какво са мислили първите вярващи в Христос относно Неговата смърт и нейното значение. Книгата Деяния на апостолите ни дава оскъдни сведения за този период от време, но нищо повече. Най-ранните писания в Новия Завет са посланията на ап. Павел. В Библията те са подредени след Евангелията, но всъщност са написани преди тези разкази за Христовото служение. Няколко Павлови послания са написани около 50 г. сл. Хр., едва около 20 години след смъртта на Христос. Често те съдържат по-ранни фрагменти от християнската традиция, които ни връщат във времето непосредствено след смъртта на Христос. Един от тези пасажи намираме в 15 глава на Първото послание към коринтяните. Тук апостолът насочва вниманието ни към основната истина на християнската вяра: тази, която му е била предадена от първите вярващи и която той, на свой ред, предава на коринтяните.