• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

Рождество

Налични статии:

Рождество Христово е Коледа точно толкова, колкото и Орфей е чернокож, независимо, че нашумялата холивудска продукция за Златното Руно използва чернокож актьор, поради нуждата от политическа коректност.

Всички християни по света празнуват Рождество Христово. Останалите си задават въпроса „Коледа или Рождество“. Отговорът определя какво всъщност човек празнува – древно-езически традиции, на които е придаден някакъв псевдо-християнски привкус, или Рождеството Христово като идването на Божия Син в нашия свят и за нашето спасение.

 

Пещерата в научно популярната литература се свързва с пещерния човек и в там наистина са открити древни рисунки на животни. Втората част на човешката история, която е нещо като повторно сътворяване на света, също започва в пещера. Даже по някакъв странен каприз и тук отново присъстват животни; защото става дума за пещера, използва на за кошара от пастирите, живели по хълмовете на Витлеем – които и досега вкарват добитъка си в такива дупки и пещери за през нощта. Именно тук, под земята, при добитъка, се подслонило едно бездомно семейство, след като вратите на претъпкания хан се затръшнали пред лицата им; и именно тук, под стъпките на минувачите, в едно подземие под самия погреб на света, се родил Иисус Христос. Има нещо символично в недрата на прастарата скала и роговете на праисторическото стадо при това второ сътворение. Бог също бил пещерен човек и също ваел разни същества в странни форми и чудновати цветове по стените на света; с тази разлика, че Неговите картини оживели.

 

Рождество Христово

История на празника

Венцислав Каравълчев 22 декември 2009

Древната Църква не е запазила в паметта си датата на Христовото раждане, въпреки че дори до ХVІІІ в. мнозина са считали 25 декември за точния ден на Христовото Рождество. Истината обаче е, че рождената дата на Христос не е била известна на първите християни и не съществувало никакво авторитетно предание нито за деня, нито за месеца, в който това се е случило. Езическите народи отбелязвали с особена тържественост раждането като ден на радост и щастие. Юдеите, напротив, считали раждането за начало и извор на скръб и страдание (Вж. Пс. 50:7, Йов 14:4). За първите християни, подложени на ежедневни гонения в Римската империя, за рожден ден се считал денят, в който някой загивал мъченически за Христа и тези дни се наричали “dies natales”: дни, в които се раждаме за небето. Странно ли е тогава, че две от общо четирите Евангелия започват не с раждането, а с кръщението на Спасителя? Случаен или не, този факт се е отразил върху богослужебния живот на ранната Църква. Празнуването на Рождество Христово се възприема от Църквата много по-късно отколкото честването на Богоявление.

 

Вече втора година ми се случва да прекарам няколко дена в Германия в навечерието на Рождественските празници. И да добия впечатления от може би най-интересния сезон в родината на Лутер, Гьоте и Кант. Едва ли има друга традиционно християнска страна, където хората да се подготвят толкова отдалеч и толкова усърдно за посрещането на Рождество. Радостта и очакването окрасяват практически всяка страна на ежедневието. Но не могат да премахнат усещането за празнота поради забравения и, за мнозина, напълно изгубен смисъл на празника.

 

От: Мариана Атанасова
До: Яна Кръстева
Тема: Chestito Rojdestvo Hristovo!
дата: 20.12.2008 г.

Здравей, Яна!

Как си? Как минават празниците? Съжалявам, че не съм ти писала толкова време, но все още нямаме интернет вкъщи. В Белгия никой не бърза за нищо. ;)

За мен тук е… като приказка, не винаги толкова приятно, но изключително ново и непознато. По принцип аз не обичам драстичните промени, но сега се адаптирам добре.

 

Малко преди Рождествените празници ми хрумна да събера мненията на някои мои познати относно смисъла на Рождество Христово. Надявах се да чуя не клиширани и изпразнени от съдържание отговори, а искрени и „земни“ изповеди. Оформи се многостранна и интересна „задочна“ дискусия. Времето не стигаше да проведем среща на живо, така че интервюто беше под формата на размяна на електронни писма, като участниците нямаха представа за отговорите на другите. Доколко резултатът има някаква полза ще прецените вие, читателите.

 

Следколеден блус

Или защо, ако не сте се почувствали в коледно настроение, може би сте нормални

Андрей Неделчев 2 януари 2008

Тази статия трябваше да бъде завършена сутринта на 24-ти декември 2007 г., но вместо това я пиша вечерта на 29-ти и само Бог знае кога ще я завърша. В най-добрия случай ще я четете на 30-ти декември, ден преди навечерието на Нова година. Междувременно със съпругата ми и сина ни прекарахме приятна Бъдни вечер, бяхме на църква на 25-ти сутринта, а в ранни зори на 26-ти се оказа, че Филип, нашият син, е вдигнал близо 39 градуса температура. Няколко часа по-късно тя вече беше 39.5, а аз хвърчах с колата по заледените улици на София, за да доведа лекарката, която да го прегледа. За капак, на следващата нощ се разболях и аз. Накратко, следколедните дни, които се предполага да бъдат прекарвани в блажена почивка и радост, за мен и любимата ми бяха изпълнени с тревога, неспане и страхотна умора. Сега, като гледам назад, си мисля, че нищо не би могло да осигури по-подходящ контекст за следващите размисли.

 

Градски рекламни кодове

в търсене и четене на рекламния визуален език пред и след Рождество или Коледа

Ваня Вълкова 1 януари 2008

Вървейки по улиците на София, пред и сега след Коледните празници атмосферата много малко напомняше, че има някакъв празник, или ако празничните украси висяха насам натам, то те определено повтаряха приказката за модифицирания Дядо Мраз в Дядо Коледа и нищо друго. Определената потиснатост, която създават у мен мръсните боклучиви улици на София, разбитите площадчета, препълнените магазинчета с какви ли не празнични украси и човечета, шумящите насам натам хора, бързащи да закупят нещо голямо или малко, защото е Коледа и идва Нова година, бързащи да хванат някоя изгодна GSM промоция или голямо парче свинско месо, забравяйки какъв е реалният смисъл на Коледа или Рождество, се повтори и този път. Този път обаче, тази празнична потиснатост се подправи или направо овкуси с визуалния шум на някои рекламни решения.

 

Трябва много да бодърстваме, много да се молим, за да можем да изясним това място и да узнаем кои са били тези мъдреци, откъде и как са дошли, кой ги е подбудил към това и каква е била тази звезда. Ако ви е угодно, по-добре ще предложим отначало това, което говорят противниците на истината. Дяволът така ги е завладял, че те и тука намират повод да се въоръжат против Словото на истината. „Ето, казано е, че и при рождението на Христа се появила звезда; това значи, – казват те – че астрологията е несъмнена наука.“ Но ако Христос се родил според астрологичните закони, как пък Той е унищожил астрологията, отхвърлил съдбата, затворил устата на демоните, изгонил заблуждението и премахнал всички видове магьосничество? А и какво са узнали мъдреците по Неговата звезда? Че Той бил цар юдейски ли?

 

Вероятно най-често срещаният аргумент, който се повдига срещу непорочното зачатие е, че в древната писменост съществуват твърде много подобни паралели, за да може да приемем християнският разказ сериозно. Според този възглед разказите в Евангелието според Матей и Лука са възникнали измежду християни гърци, които са били запознати с множеството митове в езичеството, където се говори за непорочното раждане на различни елински богове и свръхгерои. Затова християните в ранната църква сътворили подобен разказ за своя герой и „Господ“. Две от най-често повтаряните аналогии са раждането на Персей, в чиято майка, Даная, се влюбил Зевс, а самият Персей бил заченат посредством златен дъждец, който попадал върху нея, и раждането на Херкулес, който пък е рожба на Зевс и обикновена жена. При по-внимателно изследване, обаче, всички тези предполагаеми паралели се оказват доста различни от разказите в Новия Завет.

 

На това Рождество реших да се огледам около себе си и да открия Коледата на българите – българската Коледа – с надеждата, че истината за Рождество все още живее сред нас. Като начало излязох да се поразходя из софийските улици, но се опитах да погледна града през очите на човек, който за първи път има възможност да види, чуе и преживее Коледа… По стени, огради и стълбове бяха разлепени многобройни афиши за коледни концерти, реклами на коледни базари, „Илиянци – решението за коледните подаръци“, коледни намаления по магазините, благотворителни инициативи, „Българската Коледа“, как да приготвим коледни постни сърмички. Навсякъде срещах картички със снежни човеци, огромни елхи с различни шарении по тях, светлинки, накачени и по дърветата даже, малки фигурки на ангелчета, а съседът ще коли прасе на село. Коледата все още оставаше наразбрана, дори противоречива, затова се обърнах към свои приятели с въпроса какво е за тях Коледа, защото вярвам, че в сърцето на човек често се крие повече смисъл и истина, отколкото можем да видим по делата му. Попитах първо един колега от моя курс – Ростислав Карагьозов, 3-ти курс в специалността Международни отношения в Софийския университет.

 

Рождество

размисли на един физик

Ивайло Атанасов 24 декември 2005

Ако попитате първокурсници във Физическия факултет: Защо избрахте да учите физика, много е вероятно да получите някой от следните отговори:
– За да замина за чужбина…
– За да отложа казармата…
– За да разбера света…

Отговорите биха били различни в зависимост от времето и мястото, в което задавате този въпрос. Това, което би останало неизменно според мен е последният отговор. Изумителен е фактът, че човек се ражда с жажда за познание, която обикновеният прагматизъм не може да обясни.

 

От доста време темата за християнското изкуство е една от „ябълките на раздора“, когато говоря с мои приятели, също християни. Какво може днес, в ХХI век, да се нарече християнско изкуство? И въобще, говорейки за християнско изкуство, какво трябва да разбираме: църковно изкуство, изкуство с религиозно-християнска тематика или просто изкуство, създавано от християни? Къде може да се види съвременно християнско изкуство? Къде е границата между доброто и посредственото изкуство? Въпроси, които понякога убягват от един такъв разговор. Естествено, всеки може да разбира и да интерпретира едно произведение на изкуството по различен начин.Това е нормално и необходимо, защото изкуството говори на различни езици и може да достигне до всеки, който пожелае да се вслуша в някой от тях. Валидно ли е това днес за така нареченото християнско изкуство или то от само себе си е строго дефинирано и предполага само един начин на тълкуване и възприемане?