• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

Възкресение

Налични статии:

В живота няма нищо толкова сигурно, колкото фактът, че трябва да умрем. За да ни помогне Великденското послание да се справим със смъртта, то трябва да бъде поне толкова сигурно. Ала не е ли гротескно да приемем странната повест на един прастар летопис, че гробът на Исус от Назарет се оказал празен на третия ден и че ние съответно ще възкръснем от смъртта и тлението, която противоречи на елементарния факт на биологичния ни край? Думите на псалмопевеца „човекът… прилича на животните, които загиват“ звучат малко жестоко, но все пак са верни и потвърдени от нашия опит. Какъв опит би могъл да потвърди твърдение като това, че Христос ни въвежда като „Свои приятели“ през тъмата на гроба в един вечен живот? Нима някой би се усъмнил сериозно в Питагоровата теорема, ако му разказват видение за един свят, в който човек живее при съвсем друга геометрия? И може ли да се съмняваме (още един въпрос в добавка!), че смъртта е сигурна и окончателна, само защото сме прочели в старите летописи за виденията на неколцина, че техният духовен водач отново е оживял?

 

Един нов свят

Под ново управление: Великден и след това - част 1

Н. Т. Райт 15 април 2017

Когато Исус възкръсва от мъртвите сутринта на Великден, това е началото на новия свят, който Богът на Израил винаги е възнамерявал да създаде. Това е първото и може би най-важно нещо, което трябва да се знае за значението на Великден. Разбира се, казвам „когато“, а не „ако“. На други места съм давал подробни доводи, че единственото възможно обяснение за зараждането на християнството и за формата, която то приема, е че три дни след като е бил напълно мъртъв (римските екзекутори са били професионални убийци и не биха позволили някакъв си бунтовнически водач да им се изплъзне изпод лапите), Исус от Назарет е видян отново от Неговите ученици напълно и изцяло телесно жив.

 

За живота е лесно да се говори и пише, едва ли не той е постоянен обект на разискване, в новините, в плановете на хората, в съветите на по-възрастните към по-младите. Животът, изглежда, е низ от събития, развитие, той е като път, който трябва да се извърви. Но накъде води този път, къде спира той?

Който е благочестив, който истински почита Бога и Го обича искрено, нека се наслади от това хубаво и светло тържество на преславното Христово възкресение, което сега празнуваме и в което Господ тъй дивно показа и Своята благост към човешкия род, и Своята премъдрост в изкупването му от вечна погибел, и Своята сила над враговете на нашето спасение!

 

Интересно е как са наименувани дните на Страстната седмица. Всеки един от тях носи определението „Велик“: „Велики понеделник“, „Велики вторник“, „Велика сряда“ и т.н. Когато стигнем до неделя — денят на възкресението на Исус Христос (и първият ден от седмицата, според юдейската традиция) — този ден е наречен просто „Велик-ден“. Прехвърляйки през ума си дните на седмицата в тяхната последователност, оставаме с усещането за развитие на събитията в определена посока. Когато стигаме до първия ден от новата седмица, това е „Денят“: съсредоточието и целта на всички предходни събития. Дали само си въобразявам или наистина онзи, който е измислил тези наименования, е заложил в тях послание, което с времето сме забравили?

Дата на заснемане: 
2011-09-16

Представени са археологически открития, разкриващи живота на християните от I и II век.

Лекция, част от „Какъв Иисус откриваме под пластовете на времето? Вярата на ранните християни и историческите факти“, „Нощта на музеите“, Пловдив 2011

http://harta.bg/public/plovdiv-2011

 
Дата на заснемане: 
2012-04-08

Мултимедийна лекция от Стюърт Къри, историк на изкуството, и Керст, пиано.

© Сдружение ХАРТА, 2012.

Страница на проявата: harta.bg/public_events/517

 

Докосване до ръкописите

Няколко кратки видео-клипчета от Тиндейл Хаус, Кеймбридж

Редакция ХАРТА 14 април 2012

Чрез те­зи три крат­ки ви­део-ма­те­ри­а­ли ще ви за­ве­дем задоч­но на ед­но спе­ци­ал­но мяс­то в Кейм­б­ридж, Ан­г­лия. Там, с по­мощ­та на спе­ци­а­лис­ти­те, ще се за­по­з­на­ем с ня­кои от до­ку­мен­ти­ра­ни­те сви­де­тел­ст­ва за слу­чи­ло­то се око­ло пър­вия Ве­лик­ден в ис­то­ри­я­та.

 

В тази мултимедийна статия лекторът Стюърт Кюри ни кани на една интересна разходка във времето, разказвайки ни как през изминалите 20 века след Разпятието и Възкресението на Исус Христос различни творци са преживявали и претворявали тези събития. Независимо дали са споделяли християнската вяра или не, те не са можели да заобиколят въпросите и темите, които повдига Великденският разказ. Тази проблематика продължава да вълнува хората и днес.

 
Дата на заснемане: 
2011-03-31

Чрез тези три кратки видео-материали ще ви заведем задочно на едно специално място в Кеймбридж, Англия. Там, с помощта на специалистите, ще се запознаем с някои от документираните свидетелства за случилото се около първия Великден в историята.

Тиндейл Хаус е център за библейски изследвания в Кеймбридж. Там работят неголям брой изследователи, специалисти в областта на библейските документи: историческите източници, на които се основава текстът на Библията в различните й преводи.

 

Настоящият материал е концептуалната основа за дискусията със Стюарт Къри ораганизирана от сдружение ХАРТА в галерия „Мургаш“, 2008 г.

С тази дискусия се надяваме да изследваме начините, по които съвременното изкуство отразява и влияе на смисъла на Великден. Използвам термина „съвременно изкуство“ със значението на това, което можем да наречем модерно изкуство, т.е. изкуството на ХХ век и досега, което не се вписва в категории като „традиционно“, „академично“ или „класическо“. С други думи, изкуство, което по никакъв начин не е конвенционално и поради този свой неконвенционален подход може да се определи като провокационно.

 

Интервю с апостол Павел

Истина ли е Възкресението?

Едно задочно интервю с автора на голяма част от книгите на Новия завет – апостол Павел. Основна тема на разговора е тази за телесното възкресение – концепция, противна както на елинистичната философия, така и на гностическия мистицизъм, популярни и доминиращи идеи през първи век, но основополагаща за новозаветното богословие.

 

Потапяйки се в разказите за първия Великден в историята, които намираме в заключителните глави на четирите канонични Евангелия, ние се връщаме отново към случая с ръжена на Витгенщайн. Станало е пословично, че разказите за Великден се разминават в някои подробности. Колко жени са отишли на гроба и колко ангели или мъже са срещнали там? Дали учениците са се срещнали с Исус в Ерусалим или в Галилея, или и на двете места? И т.н., и т.н. Но както със случилото се в Кеймбридж през 1946 г., така и със събитията в Ерусалим през 30 г. сл. Хр., повърхностните несъответствия не означават, че нищо не се е случило. В действителност, те са логичен показател, че се е случило нещо забележително; толкова забележително, че първите свидетели са били объркани, разказвайки за това различни истории.

 

На Разпети петък, в продължение на 2 000 години, Църквата си спомня за Своя разпнат Бог – Исус Христос. Съвременният свят все по-трудно съумява да проумее тази жестока екзекуция. Проф. Ханс-Йоахим Екщайн, професор по Нов Завет в Тюбинген, обяснява в разговор с репортера Маркус Моклер защо смъртта на кръста е необходимост от богословска гледна точка, какво трябва да разбираме под „заместителна изкупителна смърт“ и защо историята на Разпети петък и Възкресение трябва да бъде разказвана и на децата.

 

„Къде е ученият? Къде е религиозният водач? Къде е философът на този свят? Не обърна ли Бог в глупост цялата светска мъдрост? Понеже тя не помогна на света да познае Бога, Бог в своята божествена мъдрост избра чрез глупостта на това, което се проповядва, да спаси вярващите.“

Ако смятаме, че вестта за разпятието и възкресението на Исус Христос е неприемлива за нашите съвременни умове, тези думи на апостол Павел (свободен превод на 1 Кор. 1:20–21) ни напомнят, че това не е нещо ново. Също толкова неприемлива е била тя и за своите съвременниците – независимо от култура, география, обществено положение, образование – универсално неприемлива. И все пак, 2000-годишната история на тази вест, свидетелства, че тя е също така универсално приемлива – независимо от култура, география, обществено положение, образование.

Цялата уводна статия >

 

Трансформираната природа и фактът на Възкресението

Как художниците през вековете са виждали и интерпретирали темите „Разпятие“ и „Възкресение“?

Ваня Вълкова 22 април 2011

Обновлението на природата започна. Всичко се събужда, съживява, променя, изменя, напомня за себе си, оцветява се, движи се, писука, шуми и крещи. Хаосът на пролетта настъпва. Цялата тази естествена промяна на природата напомня и за една друга промяна. Промяна извън времето, една тотална трансформация на смъртната натура в несмъртна. Напомня за смисъла на празника Възкресение…

Тази статия няма да разглежда богословското значение и историческите доказателства за живота и делата на Христос, нито ще обсъжда историческото предизвикателство на факта на празния гроб. Тези теми са сериозно анализирани и дискутирани от професионалисти в областта на библейската археология, историята, изучаването на библейските документи и текстовия им анализ, както и от богослови и философи. Моята цел е да представя един по-различен, по-художествен поглед към това събитие и да разгледам въпроса: Как художниците през вековете са виждали и интерпретирали темите: „Разпятие“ и „Възкресение“?

 

Ако нещо изобщо се е променило в България, то е присъединяването ни към глобализиращия се цивилизован свят. Постепенно, мъчително бавно, но неизбежно; вярвам, че това стана ясно дори на най-големите носталгици по миналото. Старата поговорка „Светът е малък“ сега се изпълни с буквално значение и на тази планета остават все по-малко изолирани резервати на мракобесието и назадничавостта. Развитието на високите технологии достигна невероятни висоти и обещава по-нататъшен ускорен напредък. Но за бързия и победен ход на прогреса е необходима пълна сигурност. Защото ставащото на улицата или по света все някак се изплъзва от човешки контрол, поднася неприятни изненади и застрашава мечтаното от всички благоденствие. Така понятието „сигурност“ стана ключовата дума на съвременността.

 

Какво представлява човекът? Премерен удар с чук по главата би показал, че съществено зависим от телата си. И така, тялото ли е всичко, което сме – същества от проста материя? Какво да кажем за душата?

Нерядко в историята на християнската мисъл и в рамките на популярната набожност, хората са гледали на себе си като на неосъществени ангели. В този случай „истинското аз“ би било една духовна компонента, затворена в тяло, но очакваща своето освобождение при смъртта. Днес е все по-трудно да се поддържа такава вяра. Изследванията на мозъчните увреждания и ефектите от наркотиците показват колко зависима e нашата индивидуалност от състоянието на тялото.

 

Веднага след написването на горното заглавие се замислих мога ли да измисля нещо по-шаблонно от това словосъчетание, сякаш изскочило от мотото на поредната инициатива за събиране на пари чрез SMS за поредната благотворителна цел. Медиите обичат да си играят с думите и символите, да ги вплитат едни в други и да ги усукват като втасало козуначено тесто – добре гарниран и поднесен полуфабрикат с трайност поне 30 дена. Около Рождество Христово обикновено чуваме, че по Коледа стават чудеса и че трябва да родим надеждата в очите на някой страдащ, а Великден е известен като най-подходящото време да възкресим българския дух чрез силата на тази или онази инициатива или традиция.

 

Късно в петък следобед тялото на Исус е погребано от Йосиф от Ариматея в собствената му гробница. Скоро след това започва шабат (от 18:00 ч. в петък до 18:00 ч. в събота). Това е почивен ден, но за последователите на Исус е ден на душевен смут. Евангелията не ни осведомяват за преживяното от тях, понеже разказът за Разпети петък и Великден не се отнася за тях, а за Исус. Почти сигурно е обаче, че за учениците това е ден на скръб и голямо объркване. Поради опасения за възможна кражба на тялото на Исус от страна на учениците, юдейските водачи искат от Пилат Понтийски римски стражи за гробницата и ги получават. През цялата събота гробницата се охранява от римски войници и римски печат. Но с настъпването на неделната утрин се случва безспорно най-великото събитие в човешката история.