• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

Хърейшъс Бонър насочва души към Христа

130 години от неговата смърт

„Моля ви да не пишете биография за мен.“ Изтерзан от болки през лятото на 1889 година, Хърейшъс Бонър знаел, че умира. Знаел също, че хората сигурно ще се интересуват от житейския му път. Но през дългите години на служение, той се интересувал само от едно: славата на Христос. И искал да следва този път до край. „Насочвайте хората към Христа, не към Бонър“, било неговото мото. Неговите проповеди винаги имали такова въздействие:

„Ако Христос не е заместителна жертва за нас, Той не означава нищо за грешника. Ако не е умрял като носител на греха ни, Той е умрял напразно. Нека не се заблуждаваме по този въпрос, нито да се оставим да ни подвеждат онези, които – обявявайки Христос само като Спасител – си мислят, че проповядват Евангелието. Ако хвърля въже на давещ се човек, аз съм негов спасител. Но дали Христос не е нищо повече от това? Ако се хвърля в морето и рискувам живота си, за да спася друг, аз съм негов спасител. Но дали Христос не е нещо повече? Рискува ли Той живота си? Същността на спасението чрез Христос е, че Той стана наш заместител – отдаде Своя живот вместо нашия! Той не дойде, за да рискува живота Си, а дойде, за да умре! Той не ни изкупи чрез малка загуба, малка жертва, малко дело, малко страдание: „Той ни изкупи за Бога чрез Своята кръв“ (I Петр. 1:18,19). Той отдаде за нас всичко, което има, дори живота Си. Това е спасението, което изтръгва от гърдите ни щастливата песен, посветена на Този, „Който ни възлюби и ни е развързал от греховете ни чрез кръвта Си“ (Откр. 1:5).”

Хърейшъс Бонър

Хърейшъс Бонър (Източник: banneroftruth.org)

Христовото спасение е вдъхновило Бонър да създаде много благословени песни: общо над 140. Макар че много от химните му първоначално са били написани за деца, те са толкова изпълнени със здраво християнско учение, че и възрастните ги пеели.

Чух сладкия Исусов глас,
що казва ми: „Ела,
о, натоварений, и Аз
ще те успокоя.“

Дойдох какъвто бях:
отпаднал, слаб и уморен,

Прие ме, даде ми покой
и мир и веселба.1

Когато Бонър умира (преди 130 години, на 31 юли 1889 година), желанието му е уважено. Никой не пише негова биография. До нас са достигнали откъслечни спомени на съвременниците му и кратки скици на живота му.

Бонър (Horacius Bonar) е роден е в Единбург, Шотландия, и следва в университета в същия град. От ранна възраст се движи в средата на няколко духовни стълба на своята епоха: Томас Чалмърс, Уилям Бърнс и Р. М. МакЧейн. Като млад пастир, проповядва ревностно в села и ферми в своя окръг. Ала разбирането му за евангелизирането е различно от това на мнозина негови съвременници. „Ние си мислим, че е важно хората да се обърнат към Христа, без значение по какъв начин. Цялата ни загриженост се състои не в това как да направим така, че Господ да се прослави, а как да осигурим повече обръщенци.“ Доста актуално звучат тези думи в контекста на съвременното евангелско християнство. За Бонър обаче Христос винаги трябва да бъде на първо място.

Когато, през 1843 година, евангелското крило в Шотландската църква основава Свободната църква на Шотландия, Бонър ги подкрепя от душа и сърце. Според него старата църква с нейните пастири, назначавани на публични длъжности, се е била провалила в отговорността си да пробужда вярата на народа.

Освен човек на молитвата и на духовната песен, Бонър бил също така човек на скърби. Пет от неговите деца умират едно след друго, още невръстни. Години по-късно дъщеря му овдовява и трябва да се премести да живее при него заедно с петте си деца. Мнозина дядовци биха роптали срещу такова допълнително бреме, ала Бонър бил изпълнен с радост. Той възприел тези обстоятелства като дар от Бога – на мястото на петте негови починали деца Той поставил пет нови.

Превод с допълнения: Тодор Велчев
Съвместна публикация с в. Зорница, бр. 7, 2019 г.