• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

Протестантите, католиците и новото евангелизиране на Европа

Томас К. Джонсън 12 октомври 2018

Настоящата публикация представлява реч на автора пред Общото събрание на Световния евангелски алианс, октомври 2017 г.

Първата евангелизация на Европа и европейската идентичност

Да започнем с един странен въпрос: „Какво прави Европа европейска?“ Още от Античността се е твърдяло, че Европа е нещо различно от Азия, но разделителната линия не е била особено ясна. Добрите коментатори по темата винаги са признавали, че границата е най-вече културна, а не географска. Това наблюдение ни кара да гледаме под различен ъгъл, когато мислим за ново евангелизиране на Европа. Особено като вземем предвид, че християнизацията прави Европа такава, каквато я познаваме днес: като култура или семейство от култури.

Бих казал, че Европа е именно Европа главно поради първата евангелизация на континента, започнала от южната му част през I век и обхванала го изцяло между 500 и 1300 г. За оформянето на Европа изиграват роля много теми от християнското богословие и етика. Но най-вече християнските философски понятия за човечност, рационалност и прогрес създават западната цивилизация и осигуряват нейното процъфтяване.

Карта на разпространението на християнството през 1000 г.

Разпространение на християнството през 1000 г. (розово). Езическите територии са в зелено, а ислямските – в оранжево. Автор: Г. Дойзен (1886); източник: Уикипедия.

С това твърдение не отричам гръко-римските приноси за Европа. Но дори и класическите понятия са внесени в доста части от континента от християнски учени-мисионери, работещи в средновековните манастири, катедрални училища и, впоследствие, университети. Европа е европейска основно поради светогледа, който се разпространява при първата евангелизация на континента. Плодът на тази евангелизация е бил вярата в човешкото достойнство, рационалност и прогрес.

Това развитие, подкрепено от съответен светоглед, е било доста практично. Ерата, която секуларистите някога са наричали „Тъмните векове“, всъщност е била епоха на удивителен технологичен напредък. Между 500 и 1300 година повсеместно започват да се строят водни и вятърни мелници, да се използва конска сила в земеделието и транспорта, да се прилага дълбока оран, която революционизира селското стопанство, да се изобретяват устройства като очила, компаси и часовници. Технологичният напредък е вървял успоредно с християнизацията на Европа. По думите на социолога Родни Старк:

„Коренът на всички тези забележителни развития може да се открие в уникално християнското убеждение, че прогресът е морален дълг пред Бога, свързан с дара на разума. Че новите технологии и техники неизменно ще ни водят напред става фундаментално положение в християнската вяра. Затова никой епископ или богослов не е отрекъл употребата на часовник или ветроходни кораби – докато и двете са били осъдени от религиозни съображения в различни незападни общества.“

катедрала в Бамберг

Романска катедрала в германския град Бамберг

Това развитие е имало и теоретичен характер. Многостранната връзка между християнство, рационалност и признаване на човешкото достойнство се превръща в отличителна черта на европейската мисъл при нейното разгръщане по време на и след залеза на Римската империя.

На теоретично ниво тази положителна връзка може да се открие у мислители като бл. Августин (354–430), Анселм Кентърбърийски (1033–1109) и Тома Аквински (1225–1274). Синтезът между библейско и класическо наследство, на който те се явяват представители, включвал избрани теми от множество източници в класическата гръцка и римска етика, метафизика и педагогика, но всички те се прилагали в библейска светогледна рамка и с библейски поглед към човешкото състояние. Тези принципи укрепвали основата на европейското общество в продължение на хилядолетие и са запазили известно влияние и днес.

Европейската идентичност и повторната евангелизация на Европа

Но междувременно поради повсеместната неграмотност, поквара, насилническа политика, лошо богословие и натрупването на предания, християнското послание започва да се обвързва твърде много с подчинението на видимата Църква. В Западна Европа това е Римокатолическата църква. Практически без конкуренция, към късното Средновековие тя се е отклонила много от Евангелието. Предизвикателството, отправено към нея от Лутер, било крайно необходимо. То води до повторната евангелизация на Европа, произтичаща от Реформацията в многообразните ѝ форми.

Протестантите преоткриват благодатта, свободата на Евангелието и силата на Библията. Би било некоректно и неточно да се твърди, че католиците напълно са отхвърлили истинската християнска вяра. Но като институция (чрез Контрареформацията и Инквизицията) тяхната реакция е била защитна – те оказват яростна съпротива на „протестантската ерес“.

Независимо от всичко, многозначително е, че Европа става по-европейска тъкмо под влиянието на Реформацията и Контрареформацията. Вече са налице две големи, съперничещи си версии на християнството, като и двете използват рационалността и образованието в защита на своята вяра. Така рационалността, движена от вярата, става още по-отличителна черта на европейското общество.

Това е особено характерно за предимно протестантските райони на Европа. Протестантите учат, че всеки трябва да чете Библията, и това убеждение води до огромни културни промени. Светото Писание е преведено на много европейски езици, което води до тяхното стандартизиране и до масово ограмотяване. Стандартизираните езици и общодостъпното образование, включително и за момичета от бедни семейства, е последствие от Реформацията. Други мащабни процеси в Европа също са вдъхновени от Реформацията. Някои виждат пряка връзка между учението за оправдание чрез вяра и модерната демокрация.

Дори и при крайното си противопоставяне, протестанти и католици продължават да споделят много общи доктрини: вярата в Триединството, Въплъщението, Възкресението и в боговдъхновеността на Библията. Съперничеството им обаче е ожесточено, вероятно поради липсата на други идеологически конкуренти. През XVI и в началото на XVII век нито ислямът, нито секуларизмът са се борили за умовете и сърцата на европейците; в културно отношение последните са били християни, даже и да не са живеели с вяра. Въпросът е бил просто дали си католик или протестант.

По мое мнение секуларизмът се появява около 1650 г., всред разгорещените борби между католици и протестанти. Възходът му се подхранва отчасти от схващането, че войните в Европа в предшестващия стогодишен период са се дължали предимно на съперничеството между тези групи. Намирам това схващане за едностранчиво. Зад тези войни са стоели и мотиви без връзка с религията; особено политиката на големите сили, примесена с алчност. Но споменатото схващане е било и все още е една от движещите сили на секуларизма в Европа. Като преподавател по хуманитарни науки в големи европейски университети, аз съм чувал много способни студенти да твърдят, че протестантите и католиците биха подновили религиозните си войни, ако не бъдат ограничавани от изцяло светски правителства.

часовников механизъм

Часовниковият механизъм – метафора за Вселената според деистичния светоглед.

Макар че Просвещението посява семената на секуларизма, не всички от водещите мислители от това течение са били атеисти. Някои са били практикуващи християни, а други, като например Джон Лок, често цитирали Библията. Като цяло, религията на ранното Просвещение била деизъм: идеята за Бога като велик Часовникар, привел света в движение, но без да се намесва по-нататък в неговия ход. Деизмът позволява на европейците да съхранят много от ключовите убеждения, направили Европа европейска, като високата ценност на човешкото достойнство, рационалността и образованието, и същевременно да отхвърлят както католицизма, така и протестантството. Повечето деисти изоставили спорните доктрини за спасението, тайнствата и духовната власт; те предпочитали размита религиозност, в която нямало място за специфично протестантски или католически разбирания.

Ала деизмът на Просвещението е нетраен. Макар че деизмът произлиза от аргументи за съществуването на Бога, хората, отрасли в такава култура, били склонни да изгубят вярата си в рационалността. Това закономерно води до появата на мислители като Маркс, Ницше и Фройд: видни представители на следпросвещенския секуларизъм. Последните не са били само атеисти – те отхвърлят по-ранните разбирания за рационалността и човешкото достойнство, с които християнството е допринесло за европейската култура, и застъпват морален релативизъм. Затова секуларизмът подхранва тревогата ми, че някои отличителни черти на европейската цивилизация са под заплаха и че са поставени под съмнение ключови предпоставки, направили Европа европейска.

Вярата в рационалността и в човешкото достойнство са органични части от по-широкия християнски светоглед. Днес на мнозина европейци, чиито светоглед не включва специфични богословски положения, им се иска да продължат да вярват в рационалността и човешкото достойнство. Не е ясно обаче дали културният плод може да узрее без богословското дърво, на което е израснал. Тази ситуация оказва съществено влияние както на усилията ни в евангелизацията, така и на всичко, което се случва в общественото пространство. Например, без позоваване на библейското учение за творението, днес хората са ужасно затруднени да кажат откъде са се взели човешките права и затова стигат до всевъзможни, взаимноизключващи се идеи относно съдържанието на тези права. Комунистите казват, че човек има права, каквито му даде държавата; постмодернистите казват, че в определен смисъл правата произтичат от самите нас и се основават на нашите лични интереси. А ето ви и един пример от евангелизационната практика. Познавам една европейка, която е стигнала до вярата в Христа като зрял човек, а като дете е била обучавана според комунистическата доктрина. Отначало ѝ изглеждало невъзможно да разбере защо Исус е толкова важен, при положение, че животът ѝ е просто космическа случайност и резултат от сляпа еволюция, а религията е „опиум на народите“. След като започнала да възприема идеята, че е създадена по Божий образ, тя вече била в състояние да проумее значението на Исус и на спасението. За да повярва в Исус, тя първо трябвало да повярва в човешкото достойнство. Може ли да се вярва в човешкото достойнство и рационалност без християнското дърво, от което тези идеи са произрасли?

Превод от английски: Тодор Велчев
Съвместна публикация с в. Зорница, бр. 10, 2018 г.

(Краят следва.)