• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

Мъчителят Торквемада

520 години от смъртта на основателя на Испанската инквизиция

Редакция ХАРТА 16 септември 2018

В ушите на хора, чийто роден език не е испанският, самото име Торквемада звучи заплашително и някак жестоко. И действително отговаря на личността на Томас де Торквемада. Той е бил навярно най-нетолерантният човек в една епоха, белязана от нетолерантност. Роден в семейство на покръстени евреи, той насочва яростта си предимно към своите едноплеменници.

Томас де Торквемада

Портрет на Торквемада от неизвестен негов съвременник (Източник: ascendensblog.blogspot.com)

Издигането му до положение с голяма власт било неминуемо. Торквемада бил изпълнен с енергия и амбиции и имал с връзки с влиятелни хора. След като завършва богословие в доминиканския манастир „Св. Павел“ във Валядолид, той става помощник на абата в манастира „Санта Круз“ в Сеговия. Скоро е избран за изповедник на принцеса Изабела, а след коронацията ѝ като кралица става духовен съветник на кралския двор. Така успява да внуши на крал Фердинанд и кралица Изабела, че много новопокръстени евреи продължават да спазват тайно юдейски обичаи, макар че на думи изповядват християнството. Това се възприема от властта като опасност за политическия и социалния ред в отскоро обединената Испания.

Торквемада помага на кралската двойка да подготви искане към Църквата да проведе разследване („инквизиция“) по този въпрос. Височайшата молба е удовлетворена и така е учредена Испанската инквизиция („Трибунал на Светото служение на инквизицията“). През 1483 г. Торквемада поема длъжността на главен инквизитор. Той се залавя с усърдие за работа и развива потисническа система, включваща шпионска мрежа и тайна полиция. Пред неговия съд са призовани хиляди хора. Мнозина от тях са в пълно неведение относно предполагаемото им престъпление или прегрешение. Една трета от тях са подложени на изтезания. Най-разпространените методи на мъчение били: увисване на двете ръце до излизане от раменните стави, принудително поглъщане на кофи вода и разтягане на тялото.

Инквизицията е запазила протоколи от разпитите. От тях личи, че измъчваните хора са се молили да им кажат какво трябва да признаят, за да спре агонията им. „Вече заявих, че съм извършила всичко, което казват свидетелите. Господа, отпуснете ме, не мога да си го спомня…“, умолявала една жена, „за Бога, имайте милост към мен“. Един мъж, подложен на изтезания, настоявал, че винаги е бил добър католик. Но ако искали да заяви, че е еретик, ще го направи, защото не може да изтърпи болката. „Господин инквизитор, какво иска Ваша светлост да кажа?“ Ето гласът на още една жертва: „Не знам какво да кажа… О, Боже, о, Боже, няма милост към мен… О, Боже, помогни ми, помогни ми!“

Печатът на Испанската инквизиция

Печат на Испанската инквизиция с цитат от Пс. 74:20 „Стани, Боже, защити делото Си“ (Пс. 73 според Септуагинтата; източник: Wikipedia)

Нещо по-лошо от мъченията бил страхът от кладата. Торквемада хвърля в пламъците над 2000 души, намерени за „виновни“. Естествено, с тези свои деяния той си спечелва всеобща ненавист. Намира за наложително навсякъде да се движи с телохранители. Дори и папата не е в състояние да спре жестоките му разследвания. Когато Сикст IV издава була за опрощение на всичко нередно, което новопокръстените са сторили, крал Фердинанд официално заявява, че не е обвързан с нейното изпълнение. Торквемада продължава с гоненията и папата се вижда принуден да отстъпи. Главният инквизитор разширява обхвата на действията си. Той издейства от краля всички непокръстени евреи да бъдат изгонени от Испания. Това се случва с известния Декрет от Алхамбра от 1492 г. Немалка част от изгонените евреи (т.нар. „сефарадски евреи“) се заселват на Балканите, включително в редица български градове.

Парадоксалното и трагичното в цялата история е, че бруталните репресии на испанската Инквизиция са извършени в името на Христа. В името на Христа, „Който, когато Го хулеха, с хула не отвръщаше; когато страдаше не заплашваше“ (I Петр. 2:23), Който никога никого не е наранил, а е отдал живота Си за другите.

В крайна сметка, смъртта застига всички. На 16 септември 1498 година Торквемада умира на достойната 78-годишна възраст. Но надеждите на цяла Испания, че неговата кончина ще донесе край на жестоките гонения, се оказват напразни. Репресивният апарат на Торквемада продължава да работи след него, като продължава да погубва нови невинни жертви в продължение на три века след смъртта му.

Превод с допълнения: Тодор Велчев
Съвместна публикация с в. Зорница, бр. 9, 2018 г.