• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

Бил ли е женен Исус?

Подробен преглед на доказателствата

Марк Робъртс 3 август 2017

Това подробно изследване на въпроса за безбрачието на Исус е публикувано за първи път на блога на автора, Марк Робъртс, patheos.com, Was Jesus Married? A Careful Look at the Real Evidence. Публикуваме го тук на български без съкращения.

Понастоящем един от въпросите, които най-често ми задават, е свързан със семейното положение на Исус. Този въпрос обаче не изникна от нищото. Той беше породен от популярността на разбунилия духовете роман на Дан Браун „Шифърът на Леонардо“. Романът лансира тезата, че Исус е бил женен за Мария Магдалена, че двамата са имали дете и че тази „истина“ е била потулена от Църквата заради обслужване на нейните интереси.

Приемайки сюжетната линия за истинна, много читатели на въпросния роман оживено са разсъждавали върху възможността Исус да е бил женен. При едно проучване, проведено наскоро от религиозния уебсайт Beliefnet, 19 процента от респондентите са отговорили, че вярват, че Мария Магдалена е била съпруга на Исус.

В тази статия ще изследвам историческите доказателства за и против предполагаемия брак на Исус. В случая не е от значение дали бихме искали да Го смятаме за женен или не. От значение са историческите свидетелства. Не желаем да внасяме допълнително шум и спекулации, независимо от мнението на поддръжниците им. По-скоро, по думите на Джо Фрайдей, „искаме само фактите, госпожо“.

Ала не е лесно да се намерят такива, защото разполагаме с оскъдни исторически доказателства за или против брака на Исус. Най-ранните и най-надеждни записи за живота Му, Евангелията в Новия Завет, не ни казват ясно дали Исус е бил женен или не. Не споменават да е имал съпруга, нито пък, че е нямал.

Исус Христос се явява на Мария Магдалена след възкресението Си; художник: Александър Иванов (1835)

Липсата на сведения в новозаветните Евангелия е породила една какофония от спорещи гласове. Някои съзират в тези писания заговор за потулване на истината относно Исус. Други смятат, че щом в Евангелията не е споменато нищо, Той няма как да е бил женен. Изглежда доста невероятно, ако Исус е бил женен за Мириам от Магдала, позната нам като Мария Магдалена, или за друга жена, то този факт да е бил пропуснат в Евангелията. Онези, които твърдят, че ранните християни са се наговорили да прикрият това сведение, защото опровергава божествеността на Исус, забравят, че същите тези християни често са жертвали живота си, защото са вярвали, че Исус е Бог. Щяха ли да умират за една лъжа? Силно се съмнявам. Все пак, има хора, които настояват, че мълчанието на новозаветните Евангелия може да се приеме като силно свидетелство, че Исус е бил семеен. Нека да разгледаме този аргумент.

Новозаветни доказателства за семейния Исус

Новият Завет (НЗ) не дава категоричен отговор на въпроса за семейното положение на Исус. Никъде не се споменава за Негова съпруга, нито пък, че е бил безбрачен. Всъщност, винаги когато повествованията в НЗ говорят за родственици на Исус, става дума за баща Му, майка Му, братята Му, но не и за съпруга.

Макар че почти всички изследователи с всевъзможни религиозни разбирания приемат това за убедително доказателство за безбрачието на Исус, неколцина допускат, че всъщност Исус е бил женен. През 1970 г., например, Уилям Е. Фипс публикува книгата „Бил ли е женен Исус? Изкривяването на сексуалността в християнската традиция“. В нея той твърди, че мълчанието на НЗ относно семейното положение на Исус подсказва, че Той е бил женен. Защо? Защото фактически всеки евреин по времето на Исус се е женил, особено ако е бил смятан за равин (учител).

Един голям проблем при този аргумент, наред с още някои, е че не допуска изключение от правилото. Нито държавният, нито религиозният закон са налагали на Исус да се ожени. И макар че в много отношения Исус е бил обикновен евреин (вж. глава 2 от книгата ми Jesus Revealed), в други отношения Той е бил изключително необикновен. Ако достигайки обичайната възраст за женене, Исус и семейството Му са осъзнали, че Той има особено призвание, което е несъвместимо с един брак, Той сигурно би останал несемеен. Да, това би се приело за необичаен избор, в разрез с порядките. Но пък и Исус никога не се е притеснявал от необикновеното или нетрадиционното, особено що се отнася до отношенията Му с жените.

Екскурс: Несемейни евреи по времето на Исус

Двама видни еврейски писатели от I век сл.Хр., Филон и Йосиф Флавий, споменават, че по това време някои евреи са избирали безбрачието. Филон, съвременник на Исус, е бил еврейски философ, живял в Александрия, Египет, който е написал много съчинения през първата половина на века. Йосиф Флавий е еврейски историк, творил към края на I век. И двамата споменават, че есеите, група апокалиптично настроени евреи, очакващи нетърпеливо Бог да се намеси в историята, са избирали безбрачния живот. Ето откъси от техни съчинения:

Филон, Апология към евреите, 11.14–17:

„Схващайки с необикновена прозорливост и точност кое единствено или поне кое преди всичко е способно да разпусне подобни сдружения, те отхвърлят брака; същевременно живеят в забележително плътско въздържание; тъй като никой от есеите не встъпва в брак… Това е завиден начин на живот, така щото не само отделни хора, а дори могъщи царе, изпълнени с възхищение, уважават тяхната секта и чрез одобрението и почестите, които им отдават, още повече утвърждават тяхното достойнство и великолепие.“

Йосиф Флавий, Юдейската война, 2.8.2:

„Тези есеи отхвърлят удоволствията като зло, а ценят високо плътското въздържание и победата над страстите ни като добродетели. Те пренебрегват съпружеството, но подбират деца на други, докато са малки и податливи на обучение, приемат ги като свои и ги възпитават съгласно своите обичаи. Те не отричат напълно пригодността на брака и оттук продължаването на човешкия род; но се пазят от разпуснатостта на жените и са убедени, че нито една не е останала вярна на един мъж.“

Йосиф Флавий, Юдейски древности, 18.1.5:

„Заслужава възхищение също до каква степен [есеите] превъзхождат останалите мъже в прилепването към добродетелта, и то в праведност; всъщност до степен, каквато не се е проявявала при други мъже, нито гърци, нито варвари, не, дори не за малко време, така щото да просъществува сред тях. Това е видно от тази тяхна разпоредба, която няма да спести нищо, за да не им попречи да споделят помежду си всички притежания; така че богатият да се радва на собственото си богатство не повече от онзи, който не притежава нищичко. Има около 4 000 мъже, които живеят по този начин, нито си вземат жени, нито държат прислужници, смятайки че последните изкушават човека да бъде несправедлив, а първите стоят в основата на домашните кавги; живеейки сами, те служат един на друг.“

Извън всяко съмнение, много есеи (изследователи твърдят, че някои може да са били женени) са избирали безбрачието. Според Филон и Йосиф Флавий, те са постъпвали така, защото са смятали, че жените оказват неблагоприятно влияние върху мъжете. Няма причина да мислим, че Исус е споделял това виждане. Но Той е споделял апокалиптичното виждане на есеите за идването на Божието царство. Това ни помага да си обясним необичайното отношение на Исус към несемейността и брака.

Филон и Йосиф Флавий свидетелстват, че есеите по времето на Исус са били несемейни. Някой може да твърди, че такова поведение е било характерно само за маргиналните слоеве на еврейското общество. Преобладаващата част от евреите, ако щете, би погледнала снизходително на есейското безбрачие.

Все пак такъв аргумент пренебрегва яркото доказателство, приведено и от Филон, и от Йосиф. Забележете, че тези автори не само споменават есейската практика на безбрачието, а и ѝ се възхищават! Филон определя есейското безбрачие като „завиден начин на живот“, като добавя, че той се радва на уважение и похвали от страна на обикновените хора и на царете. Йосиф се изказва за есейското безбрачие така: „Заслужава възхищение в каква степен те превъзхождат останалите мъже, като се прилепват към добродетелта“. С други думи, нито Филон, нито Йосиф критикуват есейското безбрачие. И двамата горещо го хвалят.

И така, в светлината на казаното от тези еврейски автори от I век, не е логично твърдението на Лангдън, че „общественото благоприличие по онова време практически е забранявало безбрачието сред евреите. Еврейската традиция осъжда безбрачието…“ Всъщност, имаме солидни доказателства, че някои еврейски мъже са избирали безбрачието и че водещи еврейски мислители са ценели високо този избор.

За разлика от други равини по онова време, Исус е имал близки отношения с жени, много от които са били Негови последователи (Лука 8:2,3) и ученици (Лука 10:38–42). Някои от тези жени са споменати по име в новозаветните Евангелия, включително Мария Магдалена, Йоана и Сусана, които са подпомагали финансово Исус и други Негови ученици (Лука 8:2,3). Но никъде в НЗ не се загатва, че Исус е бил женен за която и да е от тези жени, или за друга жена.

„А какво да кажем за Мария Магдалена?“, ще запитате. Няма ли някакво свидетелство, което да намеква, че тя е била омъжена за Исус? По-надолу ще изследвам свидетелства както от НЗ, така и от неканоничните евангелия, които някои ни натрапват, като настояват, че там се съдържа доказателство за брака ѝ с Исус.

За момента трябва да кажем ясно, че основният аргумент в полза на семеен Исус, в най-добрия случай е доста обходен. Той не взема предвид уникалното Му призвание и Неговата склонност да пренебрегва определени културни норми. Нещо повече, този аргумент изисква от нас да приемем, че най-надеждните разкази за живота на Исус пропускат да споменат една от най-хубавите негови страни. Просто невероятно!

Мария Магдалена в Новия Завет

Понастоящем въпросът за брака на Исус традиционно гравитира около Мария Магдалена като Негова предполагаема съпруга. Какво точно можем да научим за нея от НЗ и от други древни документи? Да разгледаме най-напред свидетелствата в НЗ.

Искам още веднъж да подчертая, че искам да потърся реални исторически доказателства, а не да постулирам сензационни теории, нито пък да защитавам ортодоксалността, само защото съм ортодоксален християнин. Започвам с НЗ, защото това са най-древните свидетелства, с които разполагаме, написани само няколко десетилетия след смъртта на Исус и съдържащи източници, които са още по-древни.

В библейските повествования са споменати няколко жени с името Мария, включително майката на Исус и Мария от Витания (сестра на Марта и Лазар, жената, която Исус похвалва, че седи и Го слуша; вж. Лука 10:38–42). Една от тези Марии е наречена „Магдалена“, което означава, че произхожда от селището Магдала.

За първи път Мария Магдалена се споменава като една от жените, които придружават Исус в проповедническите Му пътувания и Го подпомагат финансово (Лука 8:1–3) Лука добавя, че от нея са били изгонени седем бяса, вероятно извършено от Исус (Лука 8:2). Тези откъси с нищо не загатват, че е имало нещо необичайно в отношенията между Мария и Исус, освен необичайното включване на жени в Неговия кръг от последователи. Традиционно еврейските учители по онова време не са поучавали жени, нито са ги приемали като последователи. В тази Своя приобщаваща жените практика Исус е бил уникален, като отношенията Му с Мария и с други жени са били противни на порядките.

Джеймс Тисо, Noli me tangere

Джеймс Тисо, Noli me tangere (Не се докосвай до мен), 1886–1894. Срещата на Мария Магдалена с възкръсналия Христос според 20 глава на Евангелието от Йоан.

Втория път, когато се натъкваме на Мария Магдалена, е сред жените, наблюдаващи разпъването на Исус (Марк 15:40). След това, в утрото на Възкресението тя и няколко жени отиват на гроба на Исус и го намират празен. Според 20 глава на Евангелието от Йоан, Мария среща Исус близо до гроба и после отива да разгласи възкресението Му на другите ученици (Йоан 20:1–18). В този смисъл, тя е първият християнски благовестител, първият човек, който предава добрата новина на Великден.

Това е всичко, което научаваме за Мария Магдалена от библейските Евангелия. Няколко века след написването им Мария бива припозната в блудницата, която умива с миро нозете на Исус (Лука 7:36–50). В Писанията обаче липсва такава препратка. Нямаме основание да считаме, че Мария изобщо е била блудница.

В библейския материал не се открива и нищо, което да намеква, че тя е била съпруга на Исус, нито пък, че двамата са имали извънбрачна сексуална връзка, както някои твърдят. Ако са били женени, то бихме очаквали Той да я повери на любимия Си ученик, както постъпва с майка Си (Йоан 19:27). Това, че не го прави, силно подсказва, че Исус и Мария не са били женени.

Изключителното при Мария, разгледана в контекста на тогавашните нрави, е че тя е била един от най-близките последователи на Исус. Нещо повече, тя е първият свидетел за възкръсналия Христос, което е било огромна чест и привилегия за нея. Със сигурност Исус високо е ценял Мария, макар и не като съпруга. Опитите да се превърне Мария от ученик на Исус в Негова съпруга подкопават по комичен начин изключителното ѝ място като ключов последовател, поддръжник и свидетел на Христос.

И тъй като НЗ не подкрепя версията за брак между Исус и Мария, поддръжниците ѝ прибягват към свидетелства в неканоничните „евангелия“. Разкриват ли последните действително таен брак между двамата? В остатъка от статията ще изследвам този въпрос.

Мария Магдалена в неканоничните евангелия

Повечето хора не са запознати с неканоничните евангелия. Следователно, като чуят, че там се разказва за брака на Исус с Мария, те са в недоумение как да реагират и често ги приемат за чиста монета. Мнозина дори допускат, че неканоничните доказателства за такъв брак трябва да са достатъчни и основателни, щом толкова въодушевяват някои автори. А всъщност, както ще видим, наличното доказателство е както оскъдно, така и неоснователно.

По-надолу ще обобщя какво научаваме за Мария Магдалена от неканоничните писания. Последните могат да се намерят в няколко публикувани източника. (Вж. бележките в края на статията.) Преди това искам да ви предупредя, че датирането им е доста съмнително поради малкия брой солидни доказателства. Онези, които държат на достоверността на тези евангелия, често избутват появата им възможно по-рано, дори към I век сл.Хр. Това е почти невероятно по причини, които няма да изследвам тук. Повечето утвърдени учени датират небиблейските евангелия към II или III век сл.Хр. При всички случаи, тези текстове отстоят на доста време след библейските Евангелия (с изключение на евангелието от Тома, което може да е било написано през I век, но далеч не е сигурно, че е било така). Няколко неканонични евангелия носят имената на ученици на Исус, вкл. Мария, но тези ученици нямат общо със самото им написване. За всяко от тях ще предложа дата на написване според академичния консенсус, където такъв има.

А: Мария Магдалена в Евангелието от Тома

Да започнем с Евангелието от Тома, тъй като то е вероятно най-ранното и най-добре познатото неканонично писание. Как то обрисува Мария Магдалена?

Мария има малка роля в това евангелие, като задава въпрос на Исус относно учениците: „На кого са подобни Твоите ученици?“ (част 21, превод на Томас О. Ламбдин). Това е единственото място, където тя казва нещо. В края на това евангелието тя е спомената в един твърде любопитен пасаж, който гласи:

„И рече им Симон Петър: „Нека Мария ни напусне, защото жените не са достойни за [вечния] Живот.“ Исус каза: „ Аз самият ще я водя, за да я направя мъж по природа, та да може и тя да стане жив дух, подобно на вас, мъжете. Защото всяка жена, която стане мъж, ще влезе в небесното царство.“ (част 114)

Трудно можем да се насилим да видим надежда за жените в този пасаж, камо ли подкрепа за тезата за брак между Исус и Мария. Но по свой собствен странен начин откъсът затвърждава това, което вече знаем от каноничните Евангелия: Мария е била сред последователите на Исус и Исус целенасочено е включвал жени в Своя кръг. Разбира се, в НЗ Той ги цени именно като жени, а не като същества, които биха имали вечна стойност, ако станат мъже. В този текст мъжката природа не бива да се разглежда буквално, а като символ на духовна или божествена такава.

И така, ако някой търси доказателство за таен брак между Исус и Мария ще бъде разочарован от най-ранното неканонично евангелие. Евангелието от Тома по особен начин само потвърждава сведенията за Мария Магдалена в НЗ.

Б: Мария Магдалена в Евангелието от Петър

Евангелието от Петър, написано през II век сл.Хр., разглежда последните часове от живота на Исус. То е забележително с твърдението си, че Исус не е изпитвал страдание по време на разпятието (част 10), а също с оправдаването на Пилат за смъртта на Исус (част 1: 46–46). Мария Магдалена се появява в разказа за утрото на Възкресението, когато отива на гроба с други жени да Го оплаче. Описана е като „последователка (гр. mathetria) на Господа“ (част 50). На гроба Мария и другите жени виждат ангел, който съобщава за възкресението на Исус, и те побягват уплашени (част 56–57).

В това евангелие няма каквото и да било свидетелство за брак между Исус и Мария. И отново Мария е описана като последователка на Исус.

В: Мария Магдалена в Диалога на Спасителя

Диалогът на Спасителя, също написан през II век сл.Хр., е разговор между Спасителя (не е наречен нито Исус, нито Христос) и някои Негови ученици, включително Мария. Учениците задават езотерични религиозни въпроси, а Исус дава също толкова езотерични отговори. Мария често задава въпроси, като в един момент прави наблюдение. Текстът гласи: „Това тя каза като жена, която знае ВСИЧКО“ (част 139, превод Харолд Атридж). С други думи, Мария е имала специално познание за духовната реалност.

В Диалога на Спасителя няма намек за брак между Исус и Мария (Спасителя и Мария). Тя отново е описана като ключов ученик на Спасителя и човек със специални проникновения.

Г: Мария Магдалена в Мъдрост Исусова

„Мъдрост Исусова“ е следвъзкресенски диалог между възкръсналия Христос и някои Негови последователи, включително Мария. Възможно е да е бил написан още към средата на II век сл.Хр. Мария двукратно задава въпроси на Исус, например: „Святи Боже, от къде дойдоха Твоите ученици, и къде отиват, и какво трябва да правят на тази земя?“ (част 114, превод Дъглас М. Перът). Мария не прави впечатление с нещо специално, нито има намек за брак с Исус.

Д: Мария Магдалена в Пистис София

Пистис София (Pistis Sophia) е гностично евангелие, написано през III век сл.Хр. То е откровение на Исус, в което Мария играе видна роля, задавайки повечето въпроси от всевъзможно езотерично естество.

Мария е възхвалена като жена, „чието сърце е обърнато към небесното царство в по-голяма степен, отколкото сърцата на всички (нейни) братя“ (глава 17, превод Карл Шмидт и Вайълет Макдермот). Исус казва, че тя е най-благословена сред жените, защото (тя ще бъде) изпълване (pleroma) на всички изпълвания и съвършенство на всички съвършенства (част 19). С други думи, Мария ще има пълното познание, а оттам и духовния живот в себе си. Исус е толкова впечатлен от духовното превъзходство на Мария, че ѝ обещава да не скрива нищо от нея, а да ѝ разкрива всичко „с увереност и откритост“ (част 25). Тя е благословената, която „ще наследи цялото царство на светлината“ (част 61).

От Пистис София проличава нарастващ интерес към Мария сред гностичните християни, които ценят знанието (гр. gnosis) преди всичко. Тя е била възприемана като източник на тайно откровение заради много близките ѝ взаимоотношения с Исус. Но нищо не загатва за брак между тях.

Е: Мария Магдалена в Евангелието от Мария

Евангелието от Мария, написано през II век сл.Хр., отива по-далеч от Пистис София в представянето на Мария Магдалена като източник на тайно откровение, поради близките ѝ взаимоотношения със Спасителя. Петър пита:

„Сестро, знаем, че Спасителят те обичаше повече от всички други жени. Кажи ни думите Му, които помниш и само ти знаеш, а ние – не“ (част 10, превод Джордж Макрей и Р. Уилсън).

И Мария разкрива това, което Господ ѝ е дал във видение. То звучи като безсмислени брътвежи за всекиго, който не е гностик от II век.

Евангелието документира, че някои от учениците изобщо не са били захласнати по предполагаемите просветления на Мария относно небесните неща. Андрей реагира на нейното откровение така: „Поне аз не вярвам, че Спасителят е казал това. Тези учения определено са странни“ (част 17). А Петър пита: „Наистина ли е говорил насаме с жена, а не открито с нас? Трябва ли да се обърнем към нея и да я слушаме? Предпочитал ли е нея пред нас?“. Леви (Матей) отговаря вместо Мария:

„Петре, ти лесно се палиш. Виждам, че нападаш жената както противниците ни. Но ако Спасителят я е направил достойна, кой си ти, за да я отхвърляш? Несъмнено Спасителят я е познавал много добре. Затова я е обичал повече от нас“ (част 18).

Е, най-после, имаме масло в огъня относно теорията за таен брак на Мария и Исус. Тя е получател на Неговите тайни откровения и води разговори с Него насаме. Спасителят, който в това съчинение не е наречен Исус, дори е предпочитал Мария пред другите ученици, като я е обичал повече от тях. Взаимоотношението помежду им сега придобива ново измерение, неизвестно нам до този момент.

Но отново нищо не подсказва, че Исус и Мария са били женени. Любовта Му към нея Го кара да ѝ открива специални истини, а не да я вземе за съпруга. Нищо в Евангелието от Мария не сочи към сексуални или съпружески отношения между двамата.

Ж: Мария Магдалена в Евангелието от Филип

Най-накрая стигаме до последното от неканоничните евангелия, в което се споменава Мария Магдалена и което вдъхновява най-много, повече от всеки друг древен документ, поддръжниците на теорията за таен брак между Мария и Исус.

Евангелието от Филип е едно от най-късните неканонични съчинения и е написано вече през III век. То е по-скоро сборник от богословски наблюдения в гностичен дух. В някои, но не във всички, от тези наблюдения се споменава Исус. Два пасажа се отнасят до Мария Магдалена, която играе твърде малка роля в това евангелие.

Първият пасаж гласи:

„Има три жени, които винаги са придружавали Исус: майка Му, сестрата на майка Му и Мария Магдалена, наречена Негова спътница“ (част 59).

Много се спекулира около думата „спътница“, която в гръцкия оригинал е koinonos. Противно на пожелателното мислене на някои хора, тази дума няма сексуален нюанс и не означава съпруга. Значението ѝ е на „съратник, съучастник“ и в този обичаен смисъл тя се използва няколко пъти в НЗ. (Например, ап. Павел нарича себе си съучастник на Филимон в посланието му до Филимон 1:17.)

Вторият пасаж от Евангелието от Филип е най-наситен със заряд:

„Спътница на Исус е Мария Магдалена. И Исус я обичаше повече от всеки друг ученик и често я целуваше по устата. Останалите ученици се засягаха и негодуваха. Казваха Му: „Защо я обичаш повече от всички нас?“ Исус им отговаряше: „Защо не ви обичам, както обичам нея? Когато зрящ и незрящ човек са в тъмнина, между двамата няма разлика. Изведнъж идва светлината и зрящият я вижда, а незрящият остава в тъмата.“ (част 63–63)

Дори да допуснем, че този единствен по рода си пасаж, написан близо два века след библейските Евангелия, има историческа достоверност, той опровергава идеята за брак между Исус и Мария. Ако бяха семейство, целувките не биха били обида за останалите. А Исус би отговорил на учениците, че Мария е Негова жена. Но Той не го прави. Вместо това, Той обяснява особената Си привързаност към нея със способността ѝ да вижда светлината, тоест познанието. Дори при буквален прочит на този пасаж, нищо не намеква за брак между тях. Освен това, предвид други места от Евангелието от Филип (част 58–59), където се споменава целуване, този пасаж вероятно изобщо не се предполага да се разбира буквално. Текстът може да използва целувката в метафоричен смисъл; за да каже, че Исус е разкривал някаква истина на Мария. Ако е така, то Евангелието от Филип се съгласува с познатото ни от другите гностични евангелия.

Толкова по темата. Това е най-доброто неканонично свидетелство за брак между Исус и Мария: пасаж, който, дори да приемем за исторически достоверен (което би било глупаво), явно опровергава тезата за предполагаемия им брак. Единственият начин да откриете такъв брак в неканоничните евангелия е сами да го внесете в тях. Текстовете просто не подкрепят тази хипотеза.

Заключения

Читателите на романа „Шифърът на Леонардо“, убедени в истинността му, навярно ще протестират по следния начин: „Не разбирате ли, че бракът на Исус и Мария е бил тайна. Тези текстове съдържат само косвени улики. Истината за този брак е била покрита и затова неканоничните евангелия казват толкова малко.“ Разбира се, на теория е възможно. По същата логика бих могъл да твърдя, че имаме повече доказателства, че Исус е бил извънземно, отколкото съпруг на Мария Магдалена. Да си спомним, че Той се преобразява на планината (Марк 9:2–8) и се възнася на небето в облак (Деяния 1:9). Всеки може да теоретизира колкото иска, но на база на факти в древните текстове. А тези текстове просто не поддържат теорията за брака на Исус.

Може също да се питате защо отделих толкова време за анализ на каноничните и неканоничните евангелия в тази връзка. Не можеше ли с няколко щриха да се обобщяха опорните точки, така че да си спестя времето за писане, а на вас – за четене? Да, можех да неглижирам цялата тема като художествена измислица. Но това нямаше да ви ползва, ако трябваше да отговаряте на ваш приятел, който току-що е прочел романа и е сигурен, че неканоничните евангелия бликат от доказателства за брака на Исус. Предвид нестихващия интерес към романа, тази тема и сега е актуална и ще остане такава занапред. На много хора, вярващи и невярващи, се внушава, че Исус вероятно е бил женен за Мария Магдалена и че в неканоничните евангелия има доста доказателства за това. Така те приемат историческата измислица на Дан Браун за библейска истина.

Също така, повечето християни (и нехристияни) са незапознати с тези текстове. Сега, за разлика от 99.9% от хората, вие вече разполагате с цялостен анализ на небиблейските евангелия. Така че когато някой заявява убедено, че те говорят за брак на Исус, можете да го запитате: „А вие изучавали ли сте какво всъщност казват те за Исус и Мария?“ Отговорът почти сигурно ще е: „Не“. Тогава можете да отвърнете: „Знаете ли, в интерес на истината, аз имам представа и там няма доказателства. За Мария не е писано много, а когато е спомената, то е като близък ученик на Исус или като жена с проникновения, които са ѝ открити от Исус. Това е.“

Третата причина да отделя толкова време е, че повечето поддръжници на хипотезата за брак на Исус преследват определени цели: да лишат Исус от уникалността Му и особено от божествеността Му. Искат един Исус, Който е обикновен човек; да, с духовни проникновения, но само човек. Мнозина считат предполагаемия Му брак за доказателство, че Той не е въплътилият се Бог, а само простосмъртен.

Наред с други християни през вековете, и аз считам, че Исус е изцяло Бог и изцяло човек. Напълно не мога да проумея тази тайна, но при все това я приемам. Вярата ми в уникалната природа на Исус обаче не изисква Неговото безбрачие. Той е могъл да се ожени и да остане безгрешен, с човеко-божествена природа. Но нямаме доказателства за брак. Можем само да спекулираме защо е несемеен. Допускам, че Исус е осъзнал, че призванието Му е несъвместимо с брак и семейство. Но не знам със сигурност.

Екскурс: Защо Исус е бил несемеен?

Ако Исус не е бил семеен, то защо? Защо не е постъпил по тогавашния обичай за един евреин?

Преди да отговоря на въпроса, трябва да отбележа, че НЗ не разглежда пряко темата. А винаги е малко хазартно да гадаем за мотиви на Исус, които не са разгледани в Библията. Трябва да внимаваме. Още повече, че някои от доводите за безбрачието Му, които изтъкват християните, не са много добри. Един от тях дори е много лош, поради което ще започна с него.

Лош довод за безбрачието на Исус

През епохите много християни са считали секса за греховен по подразбиране. Въпреки че Старият Завет ясно дава да се разбере, че сексът е част от Божия промисъл за сътворението (вж. Битие 1–2 или Песен на песните), този чудесен Божий замисъл за интимност между съпрузите е преиначен и сведен до физическа потребност чрез една сплав от гръцка философия и ранен християнски аскетизъм. Християните, застъпващи това виждане, твърдят, че Исус не се е оженил, защото не би било правилно Той да има сексуална близост с жена Си. Това не съответства на цялостното библейско откровение, което възхвалява такива отношения в рамките на брака. Следователно, този довод отпада.

Възможен довод за безбрачието на Исус

Покрай нашумелия роман на Дан Браун, някои християни разсъждават така: „Исус не е могъл да бъде женен, защото, ако беше, можеше да има дете, което щеше да доведе до разнообразни богословски проблеми.“ Съгласен съм, че чисто богословски трудно щяхме да знаем какво отношение да имаме към детето. Щеше ли да е с греховно естество? Щеше ли да е 3/4 човек и 1/4 Бог? (Шегувам се, разбира се!) Бог, разбира се, би могъл да остави семейния Исус бездетен, но става твърде объркано. Възможно е причината за безбрачието на Исус да са богословските дилеми при евентуално Негово бащинство, но не съм убеден, че това е вярното обяснение.

Прагматичен довод за безбрачието на Исус

Малко търсене из мрежата с помощта на Google ни връща резултати, че Исус е бил женен. На повечето картинки Той и Мария са доста добре изглеждаща двойка, макар че не смятам, че това е имал предвид Дан Браун.

Някои твърдят, че Исус е бил несемеен, защото е знаел, че не би могъл да съвмести брачни и родителски задължения с мисията Си. Ако Исус е знаел отнапред, че ще скита из Галилея като равин и лечител, то е могъл да прецени, че семейният живот не е за Него. Ако пък е знаел, че ще влезе в спорове с властите и ще бъде разпнат, тогава е счел, че не е уместно да бъде съпруг и/или баща. Този довод е в правилната посока, но все още не уцелва десятката.

Богословски довод за безбрачието на Исус

В Евангелието от Матей, 19 глава, Исус е запитан при какви обстоятелства е допустим разводът. Отговорът Му дава да се разбере, че Той цени брака най-високо и развод е възможен в редки случаи (стихове 3–9). Учениците на свой ред реагират:

„Ако е такова задължението на човека към жената, няма полза да се жени“ (стих 10). А Той им рече: „не всички възприемат тая дума, но онези, на които е дадено; защото има скопци, родени тъй от майчина утроба; има и скопци, скопени от човеци; и има скопци, които сами са се скопили заради Царството небесно. Който може възприе, нека възприеме“ (стихове 11–12).

Тук се съгласявам с повечето коментатори, че Исус има предвид не скопци в буквален смисъл, а хора, избрали живот на целомъдрие. С други думи, някои избират да посветят себе си на прогласяването на Божието царство. Те биха счели светските отговорности (брак, деца) за пречка в служението им на Господ. В подобна ситуация са и учениците, които са били откъснати от поминъка си (рибарство, бирничество), за да следват Исус като призвание.

Следователно Исус може да е избрал безбрачието предвид Неговото призвание и посвещение да прогласи и обяви идването на Божието царство. Смятам, че горният евангелски пасаж ни насочва към богословски мотив, макар че Исус не е заявил изрично: „Дневният ред на Божието царство изключва брака.“ Това е и отговор на възражението на Робърт Лангдън в „Шифърът на Леонардо“: „Ако Исус не беше женен, поне едно от Евангелията трябваше да споменава това и да даде обяснение за така неестественото Му безбрачие.“ По думите на Исус, обяснението е, че Божието царство призовава определени хора, включително Него самия, към всеотдайно служение, изключващо семейния живот. Аз държа на фактите. Наясно съм с постмодерните критерии за знание и истина. И съм наясно със собствените си затруднения да различавам истина и неистина. (Писал съм за това в книгата си Dare to be True). Християнството не е плод на въображението. Не е мечтание. То се основава на Божиите дела в хода на историята, особено чрез Исус Христос. Затова трябва да положим всяко усилие да разберем какво се е случило тогава. Трябва ни най-доброто доказателство, когато правим исторически съждения. Сензационните теории, основани на ненадеждни доказателства и появили се векове след дадени събития, са подходящи за художествени цели, но не са материал за автентичната вяра.

Може би най-удивителните факти за отношенията между Исус и Мария са подадени от Библията и, колкото и да е неочаквано, са подкрепени от повечето неканонични евангелия. Мария е била близка последователка на Исус, която Го е придружавала в пътуванията Му, подпомагала Го е финансово, била е Негов ученик, останала Му е вярна в най-мрачния час, когато другите ученици (мъже) са се разбягали, била е първата свидетелка на Възкресението и първият човек в историята, обявил благата вест, че Исус е възкръснал. Умишленото включване на жена в кръга на Исус, което не е било типично за останалите равини, е поразяващ белег на универсалния достъп до Божието царство. Повечето жени, приети в Божието царство, имат традиционните роли на съпруги и майки, а несемейните жени имат друг вид свобода и сили да служат на Господа (вж. I Кор. 7 глава). Определяща за жените не е ролята им в семейството, а тази на последователки на Исус. Това е важало за Мария Магдалена през I век, важи и сега за всички християнки. При една от Неговите проповеди се приближават майка Му и родните Му братя. Тълпата Му казва, че са дошли да Го видят. Исус отговаря: „Коя е майка Ми или кои са братята Ми?“. После, поглеждайки към седящите наоколо, добавя: „ето Моята майка и Моите братя; защото, който изпълни волята Божия, той Ми е брат, и сестра, и майка.“ (Марк 3:33–35) Иронията е, че с тези Свои думи Христос е в много по-голяма степен представител на социалното включване и на контракултурата, отколкото онези, които виждат значението на Мария само в традиционната роля на съпруга. Въпреки че Библията на много места говори положително за семейството, най-важната връзка на всеки човек е тази с Исус Христос, като Негов ученик. Ние, последователите Му, сме единствената и истинска невяста на Христос (Ефес. 5:21–33).

Източници на неканоничните евангелия:

Много от тях представляват сбирка от документи, намерени в Наг Хамади, Египет. Преводи на тези текстове могат да се намерят в The Nag Hammadi Library in English, ревизирано издание, автор Джеймс Робинсън (Сан Франциско, Х