• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

Радикалният Михаел Затлер и мъченическата му смърт

Осъден на смърт преди 490 години

Тодор Велчев 17 май 2017

Под „радикална Реформация“ днес се разбират протестантски течения, които намирали църковните реформи, предложени от Лутер, Калвин и Цвингли за недостатъчно решителни. В частност, радикалните реформатори изрично се обявявали срещу всяко върховенство на светската власт спрямо църковната. Особено влиятелни били анабаптистите, настояващи да се кръщават само хора в съзнателна възраст. Исторически те водят началото си от т.нар. „Швейцарски братя“. Един от техните най-изявени и просветени водачи бил Михаел Затлер.

Затлер се ражда около 1490 година в южногерманското градче Щауфен, област Брайсгау, недалеч от Фрайбург и Базел. Запазените му произведения издават високо образование и запознанство с оригиналните библейски езици. Не е много ясно къде се е учил. Името му не фигурира в списъците на дипломантите на Фрайбургския университет от онова време. Но се знае, че Затлер е бил монах и помощник-абат (приор) в близкия бенедиктински манастир „Св. Петър“ и като такъв вероятно е посещавал лекции в университета.

Михаел Затлер проповядва в горите - картина с маслени бои

Михаел Затлер проповядва в горите. (Източник: Wikipedia)

Започналата Реформация предизвиква големи брожения в Брайсгау. Фрайбург ври и кипи. Именити протестантски проповедници обикалят областта. Под тяхно влияние Затлер започва систематично изучаване на Посланието към римляните и разбиранията му за праведността на човека пред Бога се променят. Освен това, той е отблъснат от недостойния начин на живот на свещеници и монаси. Около 1523 година, в разгара на Селската война в Германия, Михаел Затлер напуска манастира и по-късно се оженва. Съпругата му Маргерита била бегинка1; видният историк на Реформацията Ансхелм я описва като „талантлива, умна, дребна жена“. Но семейството няма възможността да се порадва на спокоен живот. Австрийският ерцхерцог, под чието управление се намирала Брайсгау, издава заповед на войските си „да изкоренят всяка ерес“.

Така през 1525 година Затлер се озовава в Цюрих. Вероятно към този момент Затлер се присъединява към радикалната Реформация. В града се провеждат няколко диспута относно кръщението и той присъства на последния от тях, в редиците на анабаптистите. Включва се ентусиазирано в мисионерска дейност и проповядва в горите, поради забраната за публични речи в градовете. Впоследствие, заедно с мнозина анабаптисти, той е арестуван и изгонен от града. Обстоятелствата не позволяват да се установи в родния си град и той отива в Страсбург.

Заглавната страница на Шлайтхаймската изповед (Източник: gameo.org)

Две години по-късно Затлер е отново в Швейцария и през февруари 1527 година председателства събора на Швейцарските братя в Шлайтхайм. Единодушно се приема т.нар. „Шлайтхаймска изповед“ („Братско съглашение на някои от Божиите чада“), смятана за най-представителния документ на анабаптистката доктрина. Състои се от седем члена относно кръщението, отлъчването от общение, причастието, отделянето от злите (т.е. живеещите в противоречие с Божиите заповеди), пастирите в църквата, отказа от насилие (пацифизъм) и от полагане на клетва. Значението на тази изповед личи от факта, че и Калвин, и Цвингли пишат отделни трактати, за да я опровергаят.

През февруари 1527 г. Михаел Затлер е арестуван от католическите власти и на 17 май, преди 490 години, е изправен пред съда в Ротенбург, Швабия. Заедно с него на подсъдимата скамейка били жена му и още 12 анабаптисти. Обвинението било свързано не толкова с религиозни нарушения, колкото с криминални престъпления: най-вече, в неспазване на законите на Свещената римска империя. Затлер се отказва от правото на адвокат, защото не смята случая за юридически. Той говори в защита на цялата група, спокойно, скромно, но с убеденост. При последното заседание речта му е прекъсната с вик от градския секретар: „Палачът сега ще те научи и ще беседва с теб, архиеретик такъв!“ Присъдата гласи:

„… Михаел Затлер… да бъде предаден на палача. Последният да го отведе на площада и първо да му отреже езика, после да го прикове върху подвижната платформа, да откъсне с нагорещени щипци от месата му и да го разведе из града до мястото на екзекуцията, където тялото му да бъде изгорено до пепел, като архиеретик.“

Мъжественото и смирено поведение на осъдения прави огромно впечатление на присъстващите. Само част от езика му е отрязана и той се възползва, за да се обърне с увещателни думи към хората. Той ги призовава да се покаят за греховете си, да се боят от Бога и да се застъпят пред Него за съдиите. „Когато изтощеното му тяло беше привързано за кладата, той се помоли отново за мъчителите си“, пише един от биографите му2. „Беше обещал на приятелите си, че ще им даде знак от кладата, че е останал непреклонен до края, устоявайки заради Христа. Огънят прогори няколко въжета и той успя да вдигне ръка за поздрав. Скоро се видя, че духът му вече е отнесен при Онзи, Когото изповяда при такова мъчително изтезание…“.

Съвместна публикация с в. “Зорница”, бр. 5, 2017 г.

  • 1. Християнска сестринска общност през Средновековието, разпространена главно в земите край Рейн. Водели полумонашески живот (без пожизнен обет за безбрачие), отдаден на молитва и служба на бедните.
  • 2. Цитатът е по книгата „Менонитите в Европа“, Джон Хорш (Rod and Staff Publishers, 1942, 1995)