• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

„Изгубеният рай“: епична поема за 10 лири

Точно преди 350 години поемата на Милтън излиза на бял свят

Редакция ХАРТА 27 април 2017

Джон Милтън

Младият Джон Милтън (Източник: pinterest.com)

Датата 27 април става важна за английската, а – оказва се – и за световната литература благодарение на една търговска сделка. На нея през 1667 година, т.е. преди три века и половина, поетът Джон Милтън продава на Самюъл Симънс правата върху най-величествената епична творба на английски: „Изгубеният рай“ (Paradise Lost). Макар че авторът е бил вече известен, почти никой не обръща внимание на сделката. На практика Милтън получава подаяние за поемата си, а нейното публикуване не е приоритет за издателя. „Изгубеният рай“ излиза от печат едва 4 месеца по-късно, но въпреки злощастното начало, това произведение ще се нареди на едно от първите места по популярност след Библията в англоезичния свят.

Възвишеното повествование обхваща дванадесет книги. Слепият поет се заема да опише най-драматичните събития на световната история: бунта на Сатана и грехопадението на човека, които Милтън приема за несъмнени факти. Адам и Ева са обрисувани в своята наивна невинност – непознаващи злото и наслаждаващи се на Едемската градина. После идва грехът и всичките му горчиви последствия:

„… първото човешко непокорство и плодът
на запретеното дърво, със своя бренен вкус
довел смъртта в света и цялата ни земна скръб…“1

Но идва и Божието обещание за окончателното възстановяване на всичко чрез Исуса Христа.

Милтън представя епическия си разказ в бял стих – той съзнава, че при това изобилие от думи римите биха го направили банален и тежък за ухото. Величавото звучене на ямба по-добре съответства на поетичния замисъл. Богословските истини, които трудно се съчетават с римуване, могат да се възприемат по-лесно чрез една ненатрапчива алитерация. Например, Бог казва за Адам и Ева:

„… те сами решиха
да вдигнат бунт, не Аз; и ако Аз съм го предвиждал,
предвиждането Ми не ги подбуди към греха…“

Свалянето на дяволското войнство от небесата. Илюстрация на Густав Доре (1832–1883) към „Изгубеният рай“

Изследователите отбелязват, че Милтън е постигнал най-силно въздействие чрез образа на бунтовника Сатана. Бидейки пуритан, поетът е участвал във въстанието2 срещу крал Чарлз I. Без съмнение, личните преживявания са му помогнали да предаде