• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

Паламика

Представяне на книга за св. Григорий Палама

Категории: богословие | книги

На 11 юли тази година издателство „Омофор“ и „Център за изследване на патристичното и византийското духовно наследство“ представиха книгата на проф. Георгиос Мандзаридис, „Паламика“. Събитието се проведе в Нова конферентна зала на СУ „Св. Климент Охридски“. Участници в представянето бяха преводачът на книгата доц. д-р Светослав Риболов, нейният редактор доц. д-р Мариян Стоядинов, проф. дфн Калин Янакиев и проф. д-р Иван Христов.

Представяне на книгата „Паламика“ от Георгиос Мандзаридис

Книгата е посветена на богословието на св. Григорий Палама. Както казва и самият автор:

„В богословието на св. Григорий Палама откриваме творческо и в духа на свободата представяне на предходното богословско предание, което е получило и официално съборно одобрение на Православната църква. Обръщайки се към богословието на Палама, намираме една автентична форма на Православието, която, без да пречи на изблика на нови форми на нейното живеене и изразяване, представлява истинен показалец и водач за живота на Църквата и нейното богословие“.

В „Паламика“ са засегнати основни теми от богомислието на св. Григорий Палама като дискурса за нетварните божествени енергии, отношението между понятията „Бог“ и „история“, православната духовност и богословие, подражанието на Христа и обожението на човека. До този момент на практика нямаше почти нищо издадено на български език за този голям светител, но в последните месеци излезе трудът на проф. Иван Христов „Византийското богословие през XIV век“, посветен на учението за божествените енергии, което получава своята завършеност в хода на паламитските спорове и малко след това – настояще-представяната книга.

Доц. Риболов сподели, че книгата е на научно ниво, над 60 пъти са цитирани старинни ръкописи и като такава е била трудна за превеждане. Проф. Мандзаридис е учен, който е много добре запознат както с римокатолическото, така и с протестантското богословие и е направил паралел на високо ниво между тях и паламитското богословие в своя труд. Св. Григорий Палама е един от най-късно издаваните отци и до голяма степен причината за това е противопоставянето на Римокатолическата църква в миналото, обвинявайки го в ерес.

Но в двайсети век св. Григорий Палама бива реабилитиран на Запад, неговото богословие относно различаването на божествените енергии от Божията същност започва да се приема от редица изследователи, и се стига дори до почитането му като светец, въпреки че не е канонизиран официално от Римокатолическата църква.

Проф. Янакиев обясни, че понастоящем в православното богословие има две основни традиции, между които, непонятно защо, има тенденция за противопоставяне – от една страна така наречената „евхаристийна еклисиология“, която акцентира върху общността, и от друга страна – „енергийната теология“, която е екзистенциална и набляга на личното отношение с Бога. Неин основен авторитет е св. Григорий Палама. Проф. Янакиев сравни богословието на Палама с влюбения, който от опит познава реалията „любим“, с това на неговия основен опонент калабриецът Варлаам, който твърди, че Бог може да бъде познаваем и само чрез разума. Напълно трансцедентната и непознаваема Божия същност прошества като благоенергия и се откликва в творението като битие – „да бъде“ – на четири различни стъпала: 1. Създава природата; 2. Създава живота; 3. Създава разума; 4. Разкрива се на творението като нетварна светлина. Книгата предполага базисна запознатост с богомислието на св. Григорий Палама.

Проф. Христов уточни, че богословието на св. Григорий Палама е синергийно, тъй като се основава на взаимодействието на божествената и човешката воля. Обожението на човека е кулминацията в това взаимодействие, в което човек участва със своето преобразено естество заедно с претворените си, а не умъртвени страсти. В книгата липсват модерните дискусии по темата като например известен спор между Йоан Романидис и Йоан Зизиулас, но това може да се приеме и за предимство, тъй като проф. Мандзаридис се е придържал плътно към ръкописите без да им придава модерно значение.

Доц. Стоядинов заяви, че почти всичко в книгата звучи ново за българския читател, поради факта, че нямаме почти нищо преведено на български от и за св. Григорий Палама. Ако не беше съборът в Крит, състоял се през юни, издаването на Паламика на български щеше да бъде събитието на годината за православната общност в България. В книгата, чрез богословието на Палама, откриваме по-малко действие на лаоса (божия народ) и повече действие на самия човек, като по този начин намираме границите на собствената си живост. От гледна точка на Палама, в противовес на западната традиция, първа е практиката и прохождането в Църквата, а чак след това е теорията (съзерцанието на Бога). Св. Григорий Палама е разпознаваем, различим и разбираем в книгата. В нея откриваме три типа вярващи: 1. „Слуги“ – хора, които са движени от страха си от Бога; 2. „Наемници“ – хора, които вършат всичко, за да получат своята отплата; и 3. „Синове“ – тези, които обичат, защото са обичани.