• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

Съжалявам, Айнщайн, теорията ти е вярна!

Тодор Велчев 31 март 2016
Категории: наука | светоглед

Статията е публикувана първо във в-к Култура, Брой 11, 25 март 2016 г.

Великите учени рядко са надменни. Макар че силата на разума лесно опиянява и може да ни внуши, че стоим над другите хора и дори над самия Творец. Но, от друга страна, навлизането в дълбините на природата отвежда до пределите на разума, разкрива нуждата от особена интуиция, от озарение относно закономерността на самите основания на Вселената. Тогава ученият се пита: „А кой съм аз, че да бъда озарен от такива зашеметяващи проникновения?“. И придобива едно естествено смирение. Такова е било присъщо и на един от бащите на модерната физика, Алберт Айнщайн.

Известен е обаче един случай, при който Айнщайн сякаш напълно забравя скромността си. През 1919 г. се организира специална експедиция за наблюдения на пълно слънчево затъмнение. Целта е експериментално да се потвърдят или опровергаят предсказанията на Теорията на относителността, че светлинните лъчи от далечни звезди се изкривяват поради гравитационното въздействие на Слънцето. Тогава един журналист пита Айнщайн какво ще стане, ако получените данни не се окажат в съответствие с неговата теория. „Ще ми стане мъчно за милия Бог“, отвърнал ученият с присъщия си хумор. „Защото моята теория е вярна.“ Изказването му било мигом разтълкувано от мнозина в духа на високомерния сциентизъм, дошъл да разпръсне окончателно тъмата на религията и невежеството.

Но аз не разчитам надменност в цитираните думи на Айнщайн. По-скоро виждам в тях убедеността на вярващия човек, когото никой не може да лиши от озарилите го проникновения. Може би той не ги разбира напълно; може би разумът му се мъчи отчаяно да ги вмести в някаква цялостна картина на света. Но той не се съмнява в тяхната реалност и знае, че те ни казват нещо за реалността в нейната цялост. С такава религиозна увереност Айнщайн става своеобразен пророк на Теорията на относителността. (Справедливостта изисква да кажем, че тя далеч не е само негово творение.) И наред с предсказанията за изкривяване на светлината в силно гравитационно поле, потвърдени през 1919 година, прави и други, които ще бъдат потвърдени значително след неговата смърт. Предсказанието за съществуване на гравитационни вълни трябваше да почака точно 100 години, докато бъде подкрепено от експериментални данни. Което прави нас, живеещите през XXI век, свидетели на изключително важен момент в развитието на науката. Както и на нова велика победа на научната интуиция.

Гравитационни вълни

За първи път в историята на науката учените от Лазерната интерферометрична гравитационно-вълнова обсерватория (ЛИГО) в Калифорнийския технологичен институт успяват да измерят ефекта от сливането на две черни дупки, едната от които е с маса около 36 пъти масата на Слънцето, а другата е с маса, равняваща се на 29 слънца. Подобно на танцьор, извършващ въртеливи движения върху лед, който – прибирайки ръце към тялото си – започва да се върти все по-бързо, двете черни дупки постепенно „падат“ една към друга, спускайки се по спирали към точката на сливане, докато накрая се слеят в един по-масивен обект. При това удивително събитие на взаимодействие между два екзотични обекта за много кратко време, под формата на гравитационни вълни, се излъчва енергия с по-голям интензитет от този на всички звезди в наблюдаемата Вселена.

При разпространението си в пространството гравитационните вълни предизвикват промени в размерите на всичко, през което преминават. Всичко, включително собствените ни тела, се разтягат и свиват при преминаването им. Причината да не бъдат регистрирани гравитационни вълни до момента се крие в изключително малките колебания в размерите на обектите – всъщност, много по-малки от размера на самия атом. Обсерваторията ЛИГО е създадена да регистрира именно такива малки разтягания и свивания от порядъка на 1 хилядна от размера на протона! Можем да гледаме на нея като на най-точната „измервателна линийка“, създадена до момента. За да си представим по-добре за каква точност става дума: ако увеличим един атом до размерите на София, тогава грешката при измерените колебания би била съизмерима с дебелината на човешки косъм. Но това вероятно е достатъчно за регистрирането на гравитационна вълна, породена от космически катаклизъм в някоя близка галактика.

Идеята за гравитационните вълни е действително интуитивна по същността си. Тя е изведена по аналогия с електромагнитните вълни и от съображения за симетрия. Има ред аналогии във физичното поведение на електромагнитното и на гравитационното взаимодействия. Теорията на относителността постулира, че и двете се осъществяват с крайна скорост: тази на светлината. И както ускорени частици в електромагнитно поле излъчват електромагнитни вълни, така и ускоряващи се тела в гравитационно поле би трябвало да излъчват гравитационни вълни. Концептуалната разлика при последните е, че те представляват „гънки“ на самото пространство, които се разпространяват и променят за кратко време разстоянието между избрани неподвижни тела.

Само че регистрирането на такива вълни представлява сериозна трудност. Дори и най-мощните от тях имат изключително слабо проявление върху разглежданото разстояние, а източниците им често са твърде отдалечени от Земята, което съществено намалява силата на потока на гравитационното излъчване. Тези източници са и сравнително рядко срещани – най-подходящите са двойни системи от обекти с мощна гравитация, например черни дупки. И все пак, напредъкът на технологиите и дългогодишните усилия на консорциуми от специалисти донесе дългоочакваната новина: гравитационните вълни са вече научно установен факт! Нещо повече, тяхното съществуване и успешна регистрация отваря цяла нова ера в наблюденията на космоса. През ХХ век астрономите се сдобиха с много чифтове „нови очи“, с които да го разглеждат не само във видими лъчи, но и в инфрачервения, ултравиолетовия, рентгеновия, гама- и радиодиапазона. Сега пред тях се разкрива принципно различен канал за изследване на Вселената: гравитационна астрономия. Чрез този инструмент ще успеем да надникнем буквално в нейните „гънки“ и „дупки“, където гравитацията променя съществено познатата ни физика.

Любопитна историческа подробност е, че Айнщайн губи първоначалната си вяра в гравитационните вълни. До такава степен, че през 1936 г. пише статия (заедно с Натан Розен), в която се опитва да опровергае собствените си предсказания! На неизвестния рецензент дължим публикуването ѝ в доста променен вид, като въпросът е оставен отворен. Но още по-ироничното е, че до края на живота си Айнщайн не вярва в съществуването на черните дупки. А тъкмо сливането на две черни дупки с излъчването на гравитационна вълна доведе до успешното ѝ регистриране и подпечата валидността на неговото предсказание.

Сякаш дойде моментът за своеобразен „реванш“ от страна на Бога. Един век по-късно Той отговаря на Айнщайн в негов дух: „Съжалявам, Алберт, твоята теория на относителността наистина е вярна. Включително с гравитационните вълни и с черните дупки. И чертае нови хоризонти. Една Вселена на симетриите и аналогиите, в която всяко нещо е на мястото си. Защото Всевишният не играе на зарове в устройството ѝ. Впрочем, това също са твои думи.“

 

Доживях да чуя

Доживях да чуя нещо подобно.

До сега все се говореше с недомлъвки по този въпрос.

А това ще промени ли постулатите на Нютон?

Д.Игнатов

Ако става дума за постулатите

Ако става дума за постулатите за абсолютно време и пространство, както и за безкрайна скорост на гравитационното взаимодействие, те са променени в Общата теория на относителността така:

1) Пространството и времето не са независими от разпределението на материята в тях.
2) Скоростта на светлината е пределна скорост в природата, чрез която се осъществяват основните взаимодействия.

Потвърждения за валидността на релативистичната физика има много - още през първите години на разработването ѝ. Регистрацията на гравитационни вълни е още едно от тях, което прави стабилна цялостната ѝ рамка.

Относно "Съжалявам..."

          Авторът е искрено заблуден. СТО и ОТО никога не са били верни, защото скорстта на светлината никога не е била констната както по експериментални данни, така и теоретично /още от първите две формули в теорията от 1905г. се вижда, че скоростта . на светлината има свойството да се сумира с други различни скорости и значи не е никаква константа/.. В 1929г. Майкелсон и Морли се отказват от първоначалните си четири дневни резулати и заявяват, че скоростта на  светлината не е константа. Айнщайн е най-големият аутсайдер в науката от сегашния  век, но и най-големият мошеник в науката в миналия век.. Общо взето голям Гъз.

За хора, които не се

За хора, които не се занимават с наука може би остава неизвестно в колко най-разнообразни области на науката най-редовно се използва релативистичната физика. Теорията на относителността е на повече от век и нейният „изпитателен срок“ е минал отдавана. Днес тя е по-скоро надежден инстумент за работа. Ако СТО не беше вярна, тогава например златото нямаше да е жълто, а Големият адронен ускорител на ЦЕРН щеше да е най-скъпо струващият проект за тунел между две държави.

Когато човек отсява истина от неистина е длъжен да има доверие на специалистите тогава когато говорят по специалността си.

За хора които не се

             Просто е безпределно нагло,  когато  перпетуум мобилета се продават по пазарите на Китай,  Корея, Америка, България  да се смята, че теория на относителността въобще някога  е   била вярна.  Това са токово импулсните устройства на Илия Вълков  /Юл Браун/  за ННО газ с К.П.Д.  = 160%,   устройството  Е-саt  на Андреа Росси  с К.П.Д . = 700% , лицензът за което вече е закупен и се произвежда в САЩ, Германия, Швеция и много други такива патентовани или не устройства  на изобретатели, които са ги правили със собствените си ръце.  Според тази теория Етер не съществува, защото скоростта на светлината била константа и няма как да го има.   В същност обаче от първите две уравнения в теорията/модел/  от 1905г.  следва, че скоростта на светлината не е константа, защото има свойството да се сумира  или изважда със всякакви други скорости.  Значи теорията се прекъсва още в началото си, а ако не, се изпълва с непреодолими вътрешни противоречия. На всеки физик е известно, че Айнщайн е лъгал през целия си живот, та се е скъсал от лъгане, докато най-накрая умира от сифилис. При това в същата тази статия авторът и въобще не достига до Лоренцовите преобразования, а пише изкуствено квадратния корен за тях. По точно лъже, че ги получава. Друг е въпроса, че те по принцип не са верни.

Вездесъщият Етер ужким   не съществува, а перпетуум мобилетата   работят ли  работят, работят си  и не им пука какво е писал недъгавия в мозъчно отношение  Айнщайн и неговите последователи. За това така наречената релативистична физика и наука са  едни от най-голямите заблуди в историята на човечеството, ако ли не -  най-големите такива и даже преднамерени лъжи.   Една теория която се опира само на четиридневни експерименти  по определяне на скоростта на    светлината от М.&М.  не може никога да се нарече вярна.  Политехничаря Айнщайн  въобще не е бил запознат с принципите във Физиката, поради недъгавото си политехническо образование и е драскал небивалици, които  релативистите повтарят като безмозъчни папагали, каквито всъщност са,  без да проверяват въобще.  Не случайно много съвременни изследователи вече проверяват както постулатите така и валидността на самата теория и постоянно намират грешки в нея.  Именно защото не е вярна, тя не може да се съгласува с квантовата механика. 

      През периода  1920-1929г.  Майкелсон се отказва от първоначалните си резултати, защото получава  скорост на светлината с 6 км/сек по-голяма в направление на движението на Земята.  Експериментите си той извършва в астрономичната обсерватория на Маунт Уилсън заедно със  съавтори  в капитално голямо построено  каменно здание с дебели стени с по-чувствителен интерферометър.   Резултатите му са потвърдени  от американския физик Дайтън Милър още тогава със собствен интерферометър в постройка с тънки стени и външно защитена от слънчеви лъчи с платна.  Сега Юрий Галаев потвърждава  късните резултати на Майкелсон с интерферометър от второ поколение  с електромагнитна екранировка на  контролното рамо  и за това и с около сто пъти по-ниски шумове.  Защото Етерът шуми,  когато не е  смутен.   Резултатите са публиковани в международното списание   " Viscose Time & Substance" 1998-2002г.  на чист английски език. Имерванията са извъшени в три честотни поддиапазона:.радиовълнов, СВЧ /свръхвисокочестотен/ и видим.   Всички други измервания на скоростта на светлината, които не могат да регистрират изменение на скоростта на светлината  са  или нечувствителни или изпълнени с напълно екранирани прибори /тогава Етерният вятър се екранира напълно/ и не могат да се сметнат за меродавни, при това  и Майкелсон твърдо заявява, че скоростта на светлината не е постоянна и че е сбъркал  в началните си резултати.   Не бих писал всичко това, ако сам не бях измервал скоростта на светлината и нейното изменение с помощтта на изкуствен интелект, както и със специфична свърхвисокочестотна технология, за което съм публикувал частично само в Bulgarian Jurnal of Physics /как ли ме пуснаха да напиша поне това?/.   Притежавам също и закупен токово импулсен  генератор на Илия Вълков и сам си направих още един, защото лесно се прави.  Много добре съм осведомен за  техните   прекрасни качества и смятам,   след като споменавате за злато, че и двата са подходящи за трансмутация на метали.  Това което се получава от тях е локална проява на Етера, защото локално Етерът  е изкаран от състояние на динамично  равновесие и не пречи на златото да е жълто на други места.                                                                                                                                                               Много учени считат , че средствата за  ускорителя в ЦЕРН  не са оправдани, защото  бозонът  на Хигс  е само един резонанс и нищо друго. Накратко лично