• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

Тойохико Кагава и християнската социална дейност в Япония

130 години от рождението на японския евангелизатор

Япония никога не е била особено отворена за Евангелието страна. Мисиите, осъществени там до XX век, не се радвали на голям отзив сред населението. Монахът-йезуит Франциско Хавиер прекарва в страната от 1549 до 1551 година и успява да основе няколко местни църкви. През XVII век обаче християнството е поставено извън закона и вярващите започват да се събират за тайни богослужения по домовете. През втората половина на XIX век руският духовник Николай (наречен впоследствие „Японски“) слага началото на православна мисия в страната. Към деня на смъртта му през 1912 г. православната общност в Япония достига няколко десетки хиляди души. Ала усилията на много други Христови служители донасят твърде оскъдни духовни плодове. И това е вярно не само за делото на мисионери от чужбина, но и за това на изтъкнати местни дейци като Тойохико Кагава.

Toyohiko Kagawa

Тойохико Кагава (Източник: reformation.brot-fuer-die-welt.de)

На 10 юли се навършват 130 години от рождението на Кагава. Той се появява на бял свят през 1888 година, като син на богаташ и на негова наложница. И двамата родители умират, докато момчето е още малко. Тойохико се обръща към Христа и се кръщава като юноша, под влиянието на презвитериански мисионери. Това води до пълен разрив с останалите му роднини. Младежът получава богословско образование в Кобе, а впоследствие в известния университет Принстън (САЩ). След като се разминава на косъм със смъртта поради тежка болест, той решава да посвети живота си в служба на бедните.

По онова време Япония преживява големи сътресения поради прехода си към модерно капиталистическо производство. Много местни занаятчии фалират. Ала обикновените работници страдат най-много. Кагава се заселва в бедняшко гето родния си град Кобе, за да свидетелства за Христос на неговите обитатели. „Аз съм всъщност социалист, защото съм християнин“, обичал да казва той. Понякога той преспивал в жалки бордеи, редом с убийци. Споделял живота си с всички нуждаещи се. Нещо повече, той става инициатор на първите работнически и селски съюзи в Япония. През 1923 година участва активно в правителствена комисия за подпомагане на жителите на Токио, останали бездомни след опустошително земетресение. Като изявен пацифист, той основава Национална антивоенна лига, а през 1940 година официално се извинява на Китай за окупацията от страна на Япония.

Със засилването на комунистическата пропаганда обаче Кагава поставя все повече ударението върху изграждането на Божието царство. Неговата гражданска активност убеждава властите да преустроят гетата в нормални градски квартали, като вземат мерки срещу нелегалната проституция и жестоката експлоатация на деца. След края на Втората световна война Кагава става дори съветник на преходното правителство.

Кагава си спечелва славата на популярен автор. На два пъти е номиниран за Нобелова награда по литература. Автобиографията му „Да прекрачиш линията на смъртта“ (Across the Death Line), както и романът му „Преди изгрев“ (Before the Dawn) се превръщат в бестселъри. Той пише също множество памфлети и есета. Приходите от продажбите на книгите дарява за облекчаване положението на най-бедните, докато той и семейството му се издържат с малката му месечна заплата.

За Кагава кръстът символизира мощта на Христовата любов, както и ролята на страданието за усъвършенстването на праведните. Воден от това свое убеждение, той избира за мисионерско поле най-мизерните гета на японските градове и живее сред тези, на които иска да помага. От друга страна, той не получава признание сред богословските среди в Япония. Неговото собствено обяснение гласи:

„Има богослови, проповедници и духовни водачи – и то немалко, – които смятат, че най-същественото нещо в християнството е да облечем Христос с форми и формули. Те гледат с презрение на онези, които наистина следват Исус и които се мъчат и блъскат, движени от братолюбие и желание да служат… Според тяхното схващане религията на амвона е много по-съвършена от усилията за въплъщаване на братската любов сред хората… Религията, която Исус проповядва, е диаметрално противоположна на тяхната. Той не установява дефиниции за Бога, а настоява за действително практикуване на любовта.“

Кагава умира през 1960 година, заобиколен от своята съпруга и близки. Последните му думи към тях са изречени с усмивка: „Дайте най-доброто от себе си за мира в света и за църквата в Япония.“ Императорът го удостоява посмъртно с Ордена на светата съкровищница, най-високата награда в Япония. А една година по-късно е издадена „Биография на Кагава“ в два тома, включваща есета от общо 103 души: лекари, университетски преподаватели, пациенти, работници, писатели, учители или просто познати на големия социален деец и евангелизатор.

Превод с допълнения: Тодор Велчев
Съвместна публикация с в. „Зорница“, бр. 7