• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

Великден като продукт и начин на употреба

Лекция и дискусия

Стюарт Къри 9 април 2012

Стюарт Кюри идва за трети път в България. През 2007 г. той и американският пианист Кийт Форт представиха мултимедийни лекции (за широка и професионална публика) за Рождество и Възкресение, отново в СГХГ, а през април 2008 г. двамата бяха част от великденски проект с мултимедийни лекции и дискусии в три града: София, Банско и Септември.

  • „Възкресение Христово през погледа на изобразителното изкуство и звука на музиката“, лекция в СГХГ-София, Банско и Септември.
  • „Великден като продукт и начин на употреба“, лекция и дискусия в галерия „Мургаш“, София
  • „Христос воскресе — къде е Той днес?“, лекция и дискусия, книжарница „Верен“, София

Настоящият материал е концептуалната основа за дискусията със Стюарт Кюри, организирана от сдружение ХАРТА в галерия „Мургаш“, 2008 г. Публикуваме този материал с цел да запознаем читателите на нашето списание със Стюарт Кюри, историк на изкуството, който на 9 април (понеделник) ще изнесе мултимедийна лекция в Софийска градска художествена галерия, пред широка аудитория на тема: „Великденският разказ в изкуството и музиката от Античността до съвременността“ А предпочитаното от много хора място, за добър и истински чай и жива музика, Чайната във фабриката, на 10 април (вторник) ще бъде домакин на малък концерт на певеца и пианист Kerst, и мултимедийна лекция и дискусия на тема: „Сюжетите Разпятие и Възкресение в модерното и постмодерно изкуство“

С тази дискусия се надяваме да изследваме начините, по които съвременното изкуство отразява и влияе на смисъла на Великден.

Използвам термина „съвременно изкуство“ със значението на това, което можем да наречем модерно изкуство, т.е. изкуството на ХХ век и досега, което не се вписва в категории като „традиционно“, „академично“ или „класическо“. С други думи, изкуство, което по никакъв начин не е конвенционално и поради този свой неконвенционален подход може да се определи като провокационно.

1. Пабло Пикасо, „Разпятие“ 1930

Пабло Пикасо "Разпятие" / Pablo Picasso ‘Crucifixion’ 1930

 Pablo Picasso ‘Crucifixion’ 1930

Разпятието на Пикасо (вж. следващата страница) е в много отношения една абстракция. То е изпълнено с ярки цветове. Състои се от множество шокиращи абстрактни форми. Някои части от творбата просто са нахвърляни като скица. Въпреки всички тези ефекти, произведението вероятно има за основа една картина от германския Ренесанс.

Трудно е обаче да видим по какъв начин то трябва помогне на зрителя да вникне в смисъла на Великден, тъй като повечето хора трудно ще разпознаят какво се случва на платното. Ако се запитаме „Колко фигури виждаме на картината?“, сигурно няма да дадем бърз отговор. Необходимо е известно време, за да започнем давиждаме кои форми описват или загатват за определени фигури. Сякаш зрителят трябва да научи използвания в картината език, за да започне да схваща какво би трябвало да му представя тя.

В някакъв смисъл е по-добре да мислим за творбата като за визуална музика. Съчетанието на различните форми, разнообразието в цветовете,структурите създават една жива тъкан, изпълнена с движение и с драматични визуални напрежения.

Такъв вид формален анализ на картината очевидно изисква време, но след като се запознаем със специфичния език, вече не е толкова трудно да стигнем до фигуративното съдържание.

Най-сетне, ако картината на Пикасо може да събуди нашето любопитство към съдържанието ѝ, ние същевременно установяваме, че що се отнася до отношението ѝ към реалния смисъл на Великден, тя е творба, която затъмнява посланието на това, което изобразява.

2. Салвадор Дали, Разпятие на св. Хуан де ла Крус, 1951

Christ of Saint John of the Cross, 1051

Невероятната техническа виртуозност на Дали личи ясно от тази изключителна версия на Разпятието, която отчасти се основава на рисунка на испанския мистик от ХVI век св. Хуан де ла Крус. Тя ни предлага гледна точка от небето, сякаш Бог Отец гледа надолу към Своя разпнат Син.

Картината на Дали е много впечатляваща с екстремните си ракурси, изисканите светлинни ефекти и красивата панорама на брега, морето и далечните хълмове.

Художникът заявява, че се е стремял да представи „метафизичната красота на Христос-Бог“, и описва как – за да постигне триъгълна форма чрез очертанията на Христовото тяло, – е използвал законите на „божествената пропорция“, развити от един ренесансов геометър. Изглежда че той е бил повлиян също така от две видения: изображението на сфера, вложена в триъгълник, което той смятал и за представяне на ядрото в атома; и изглед на местност в Порт Лигат, близо до Кадакес, където живеел.

Дали представя Христос как гледа надолу към бреговата линия, към рибарите с тяхната лодка и мрежи, което е очевидна алюзия с рибарите, които Исус призовал да бъдат Негови ученици в началото на публичната Си дейност и на които е обещал, че ще станат „ловци на човеци“. Но въпреки тези смайващи визуални ефекти, ние все пак можем да се запитаме: „Нима изключителната творба на Дали придава истинския смисъл на Христовото разпятие?“

3. Андре Серано, „Христос в пикоч“ 1987

Piss Christ by Serrano Andres, 1987

Скандалното произведение на Андре Серано „Христос в пикоч“ представлява фотография в червена светлина на малко пластмасово разпятие, потопено в стъклен контейнер, пълен – счита се, – с урина на художника. Серано е наполовина хондурасец, наполовина афро-кубинец, и е бил възпитан в строг римокатолически дух. Много от творбите използват телесни течности по един или друг начин: например, кръв, сперма или майчино мляко. В тази поредица има няколко произведения, в които обекти биват потопени в телесни течности. „Христос в пикоч“ е най-известното от тях.

Първото показване на творбата предизвиква ожесточени спорове, защото тя печели наградата за визуални изкуства на Югоизточния център засъвременно изкуство, спонсориран отчасти от Националния фонд за изкуства, правителствена агенция на САЩ, която подпомага и финансира артистични проекти. Скандалът избухва с излагането ѝ през 1989 г. – сред яростните критици са двама членове на Сената, които са разгневени, че Серано е получил $15 000 за работата си от Националния фонд, т.е. от парите на данъкоплатците.

Поддръжниците на Серано изтъкват, че „Христос в пикоч“ е изява на артистичната свобода и на свободата на словото. Едно арт списание описва възникналия дебат като „конфликт между интересите на артисти със свобода на изказа и обидата, която такива творби нанасят на една част от обществото“.

Една уважавана изкуствоведка, която е същевременно и католическа монахиня, изказва мнението си, че произведението не е богохулно, а е по-скоро твърдение относно „това, което ние сме сторили на Христа“. Според нея то е показателно за начина, по който съвременното общество е започнало да разглежда Христос и християнските ценности.

4. Роджър Вагнър, „Менора“ 1993

Roger Wagner ‘Menorah’ 1993

Картината на Роджър Вагнър „Менора“ (Седмосвещник) е драматичен и впечатляващ илюзионистичен пейзаж, в който чертите на картина от италианския Ренесанс и на английската пейзажна традиция се сливат в едно монументално изображение, предизвикващо задълбочени сравнения с библейските разкази (вж. следващата страница).

В относително малък мащаб спрямо цялата картина е изобразен голия Исус на кръста, заедно с разбойниците от двете страни. Трите кръста са разположени хоризонтално на едно наводнено и разорано поле, като придошлите води отразяват монументалните форми на 6 охладителни кули и самотен фабричен комин в далечината.

Разпръсната група от 12 минувачи е изобразена на преден план в полето. Сред тях четирима сочат към Христос, докато останалите 8 са се извърнали настрана и просто стоят, явно неутешими; със стойки, изразяващи сподавена мъка. Позите на някои от фигурите са пряко заети от една снимка, направена от Дмитрий Балтеманс в Крим през 1942, показваща как няколко жени търсят телата на своите любими сред трупове, разпръснати сред опустошена, изпълнена с пушек местност. На снимката се вижда как една жена се навежда, докато търси, а друга е разтворила ръце – отчаянието на тези жени е убедително възпроизведено и в картината на Вагнър.

Бихме могли да се запитаме какви чувства поражда тази комбинация от три кръста в един индустриализиран пейзаж и фигури в съвременно облекло.

5. Греъм Хюдзън, „Разпятие“ 2004

Crucifixion 2004 by Graham Hudson

Последната творба, на която ще се спрем, е „Разпятие“ на Греъм Хюдзън, създадена през 2004 година – първоначално като инсталация, а после реализирана като печат на платно. Според самия автор, темата на творбата е преобразуването на едно изображение в текст, като по този начин то се превръща в информация.

Хюдзън разказва как римляните са усъвършенствали изкуството да разпъват своите жертви до такава степен, че то се превръща в най-ужасното мъчение, позволяващо максимално дълго страдание преди накрая да настъпи смъртта. Съществуват цели медицински уебсайтове, които ни дават подробна информация за клиничните аспекти на процесите в различни части на едно тяло, което е подложено на разпъване. Целта на Хъдзън е да претвори всички тези разнообразни значения в едно визуално изображение – текст, който да предаде чрез списък главните аспекти на страданието на жертвата с един ясен и прецизен език.

За него, както за мнозина през ХХI век, образът на разпятието е загубил в значителна степен своята сила; превърнал се е в нещо като визуално клише. Затова той желае да изпълни изображението с нова енергия чрез езика.

Хюдзън избира игриви и съвременни шрифтове, каквито биха могли да се използват в листовка на някой клуб или в рекламна брошура; използва ярки пастелни тонове, които според него предават настроението на декоративно, домашно веселие.

Омекотен чрез тези цветове и шрифтове, неговото изображение-текст изброява различни медицински подробности относно това, което би се случило с един разпънат човек, като се започне с „патологично изтощение“ (главата) и се стигне в долната част до „парализиран дълбок перонеален нерв“ (краката). С най-голям шрифт, точно в центъра на творбата, е записана причината за смъртта: асфикция (задушаване).

Дали това съвременно и амбициозно оживотворено разпятие предава успешно смисъла на Великден?

В материала са използвани следните картини, публикувани в интернет: