• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

Княз Владимир и покръстването на Киевска Рус

Преди 1030 години според историческото предание

„О, Боже, Създателю на небето и земята, погледни свише към този нов народ и им дай да познаят Тебе, истинния Бог…“ Само няколко месеца по-рано князът, изрекъл тази молитва, е бил жесток, похотлив и безскрупулен младеж. (На съвременен жаргон, „плейбой“.) Той дори се опитал да наложи официален езически култ на своите поданици и издигнал в Киев капище с идоли на шестте главни славянски божества. Има сведения, че даже е прибягвал до човешки жертвоприношения. Но сега мисленето на княз Владимир се било променило. Ако се вярва на историческото предание, преди 1030 години, на 5 юни 988 година, той се кръщава заедно със стотици жители на Киев и приема християнско име Василий.

Кръщението на княз Владимир

Кръщението на княз Владимир (худ. В. Васнецов, 1890 г.; източник Wikimedia)

Това слага началото на възхода на православното християнство в руските земи. Бабата на Владимир, княгиня Олга, се кръщава при посещение в Константинопол през 957 година. Тя вече се била опитала да превърне християнството в официална религия в страната, ала без особен успех. Но Олга продължавала да се моли ревностно за своя внук. Нейните молитви били чути и надеждите ѝ се сбъдват. Владимир се обръща към Христа. От този момент насетне вече никога няма да липсват всепризнати Божии хора (светии) някъде из огромната страна.

Съгласно старинна легенда, преди обръщението си Владимир проучвал големите религиозни учения на своето време. Той веднага отхвърлил юдаизма. „Ако юдеите са оскърбили Бога до такава степен, че да не им позволи да се върнат в Обетованата земя“, мислел си той, „как могат да учат правилно за Него?“ Ислямските доктрини за секса прилягали на неговата похотливост, но ограниченията по отношение на виното и свинското месо го отвращавали – твърди се, че именно с този довод той отпраща ислямски мисионери, дошли при него през 986 г. от Волжка България. Някак чужд му изглеждал и римокатолицизмът, представен от германски мисионери, начело с епископ Адалберт Магдебургски. Но князът бил запленен от словата на един православен проповедник, който му посочил изпълнени пророчества от Писанието. Владимир изпратил дипломатически представители в различни страни, за да съберат допълнителни впечатления за религиите. Пратениците му в Константинопол споделили, че се почувствали издигнати почти до небесата по време на литургия в „Света София“, най-великолепната църковна сграда в онази епоха. Така Владимир решил да избере православието.

Трудно е да се прецени кои сведения от тези летописи са достоверни. Но при всички случаи Владимир е имал добри основания да приеме вярата, изповядвана във Византийската империя и в славянските страни, намиращи се в непосредствено съседство. Пищната православна църковна култура също допадала на руския вкус. След приемането му в Киевска Рус, православието слага траен отпечатък върху манталитета на руския народ. Варварските езически княжества постепенно се преобразяват и след векове са обединени в империя, наричаща себе си „Светата Русия“. На няколко пъти в руската история, църквата се превръща в пулсиращото сърце на нацията, бореща се срещу чуждо нашествие или окупация.

Обръщението на Владимир изглежда е било истинско. Князът проявява неподправен, силен интерес към християнството и известните ни исторически факти говорят за дълбока промяна у него. Той изоставя предишните си похотливи забавления – разпуска харем от 800 (според някои сведения) наложници и освобождава от съпружеската връзка три от четирите си официални жени. Някогашната му лековата жестокост остава само спомен; в княжеството дори е отменено смъртното наказание. Самият Владимир участвал в молитвите при извършване на кръщения.

Княз Владимир умира на 28 юли 1015 година. В памет на неговото историческо дело датата е утвърдена като официален празник в днешна Украйна.

Превод с допълнения: Тодор Велчев
Съвместна публикация с в. Зорница, бр. 6, 2018 г.