• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

Апологетичен речник

Представител на Северозападната група семитски езици. Това е говоримият език в Палестина1 по времето на Исус, засвидетелстван в Новия завет с определени думи и изрази всред гръцкия. Макар исторически и етимологично да се разглежда като сирийски2, тоталната експанзия на този език не е следствие на териториално могъщество и влияние на сирийските държавни образувания.

Писменост на арамейски

Пример за писменост на арамейски език, част от превода на еврейската Библия на арамейски (Таргум). Източник: Wikepedia.

Постепенно, в своето имперско разрастване Асирия и Вавилон (891–620 и 620–538 г. пр.Хр.) ще заличат всяка сирийска държавност. Но през този дълъг период езикът, благодарение на елегантната си писменост (която е и основата на еврейския квадратичен шрифт, „ктав меруба“: почти пълно покритие), ще проникне и на изток, и на запад, като основава няколко диалекта:

  1. Източни – сирийски (с разделение на несториански и якобитски), вавилонски, (засвиделстван във вавилонския Талмуд) и мандейски.
  2. Западни – език на Палестинския Таргум и на Йерусалимския Талмуд, самаритянски, палмиренски, набатейски език.

При втория възход на Вавилонското царство основен двигател е халдейска династия, която е арамейскоговоряща. Така езикът, започнал от управляващата върхушка, се разлива в имперските мащаби. Още повече, в последвалия Персийски период, езикът се налага централизирано в стандартна литературна форма, „имперски арамейски“3, като опит за унификация на вече съществуващите диалекти. Този литературен идиом, засвидетелстван в папируси от еврейската колония в Елефантина, южен Египет и някои глави на Езра (4.8–6.18, 7.12–7.26) и Данаил (2.4b–7.28), доживява и до християнската ера, като го намираме в свитъците от Юдейската пустиня и Таргум Онкелос. Историческият му път продължава като говорим език по времето на Христос. Вероятно, изразът „на еврейски“ в Йоан 5:2, 19:13, 19:17, 19:20 и Откр. 9:11, 16:16 означава езикът, който евреите говорят в момента, а именно – арамейски. Като споделящи една езикова група и подгрупа, а след Вавилон – и азбука, двата езика имат голямо сходство. Запазените изрази като например „ταλιθα κουμι“ от Марк 5:41 придават интимност и достоверност.

С течение на векове, сред евреите, арамейският ще бъде лингвистично обсебван от самия еврейски (пренасян в писаните свитъци на Стария завет) до пълното си заличаване. Другите форми на арамейския, включително базовият сирийски, ще бъдат изместени от арабския след ислямската експанзия.

Съществува ранен превод на Новия завет на сирийски, „Пешита“ (с налични преводи на съвременни езици), който може да е от помощ при превеждане от оригиналните езици. Благодарение на учени на като Joachim Jeremais (1900–1979), C.F. Burney,… и непосредствената помощ на отец Wiliam Fulco, става възможен филмът на Мел Гибсън „Страстите Христови“, пресъздаващ оригиналната езикова обстановка.

Арамейският е езикът на две раннохристиянски общности – асирийската и халдейската.4 Чрез фондове подпомагат своите съмишленици в изконните земи, които са подложени на непрекъснати гонения и измами. Първите са част от т.н. „Източно благовестие“: останки на техни църкви има даже и в Китай. Според предания, водят началото си от мисионерската дейност на апостолите Тадей и Тома, както и на Богородица. Те претендират за изпълнение на най-стария и автентичен християнски службен ритуал. (За повече подробности, например: nestorian.org)

Така, понастоящем, арамейският съществува като отделни поместни сирийски диалекти в Сирия, Ливан, Армения, Ирак и Иран. (Един от тях се казва Ма-лула, в планините между Ливан и Сирия).

Източници:

  1. “A Grammar of Biblical Hebrew”, Jouon – Muraoka, 2011
  2. “Древние семитские цивилизации”, Сабатино Москати
  3. “The language of Jesus, introducing Aramaic”, rev. Stephen Missick
  • 1. Има се предвид географската област в Близкия изток на източния бряг на Средиземно море, обозначена с това име като Римска провинция след 135 г. сл.Хр. – б.а.
  • 2. Идва от „Арам“, един от синовете на Сим, внук на Ной. В Стария завет зад тази дума стои или „Сирия“ като държава, или съвкупно сирийците, сирийският народ. Това е стандартен начин на изразяване. Подобно, зад друг син на Сим, Ашур, стои „Асирия“ и асирийците, зад „Израел“ – еврейската държава и евреите, все родоначалници-патриарси. – б.а.
  • 3. “Reichsaramaeisch” – Greenfield 1974, Folmer 1995 – б.а.
  • 4. Първите проследяват произхода си от древните асирийци, а вторите – от древните вавилонци. В наши дни имат седалища съответно в Илинойс, Сан Диего и др. Между двете групи има леко идеологическо напрежение.