• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

Мисъл на седмицата

 
Александър Шмеман
Александър Шмеман: Истинската вяра винаги е обръщане към простотата – радостната, цялостната и освобождаващата.

Два са и само два източниците на греха: плътта и гордостта. А човек се стреми да прикрие всичко това зад „сложностите“, за да изглежда красив и дълбок („неговите проблеми са големи…“). И винаги ги има услужливите „духоносци“, готови да ти помогнат да се „справиш“ с тези трудности и да „разрешиш“ проблемите. Плътта и гордостта – „похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска…“ (I Йоан. 2:16). И точно затова, гледано през призмата на „проблемите“ и „трудностите“, на безкрайните обсъждания и нашепваното при скучните изповеди, на всичките тези интроспекции на морбидното самовлюбване – през призмата на всичко това християнството не звучи и не действа. Този фалш съответства на фалша на „пастирството“, разбирано в смисъла на скучноватото американско counseling, на религиозната терапевтика. Истинската вяра винаги е обръщане към простотата – радостната, цялостната и освобождаващата. Грешникът може да вярва. „Трудностите“, „сложностите“ и „проблемите“ пък са само най-блудкавото алиби на самодоволния себелюбец. Погрешността и лъжата на нашето съвременно богословие е там, че е построено като метод за решаване на проблеми и трудности.

(Цитира се по Александър Шмеман, „Дневници (1973–1983)“; изд. Фондация Комунитас, 2011 г.)
 

Последно публикувани