• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

 
Дитрих Бонхьофер
Дитрих Бонхьофер: Бог е в яслата, богатство в мизерията, светлина в мрака, помощ, когато сме изоставени.

Според западната християнска традиция четирите недели преди Рождество очертават Адвентния сезон – време за очакване и подготовка на християните за празника на Рождество. Адвентът е от особено литургично значение на Запад. Той помага на вярващите да бъдат съпричастни на очакването на Месията при Неговото първо идване и им напомня да водят живот в светлината на предстоящото Му второ идване.

Лютеранският богослов Дитрих Бонхьофер прекарва Адвентния сезон на 1943 г. във военния затвор в Тегел, след като на 5 април, 1943 г. е арестуван поради участието си в антихитлеристката съпротива в Германия по време на Втората световна война. Затворническия живот изостря неговото възприятие за смисъла на Рождествените празници. Според него една затворническа килия е добра аналогия за Адвента – човек очаква и се надява, напълно зависим от факта, че вратата на неговата свобода трябва да бъде отворена от външната страна. Един затворник – пише Бонхьофер в писмата си – разбира по-добре от другите значението на факта, че Исус се е родил в обор и че Бог е насочил погледа си към онези места, от които хората обикновено отвръщат поглед. Това означава, че Бог гледа на мизерията, мъката, бедността, самотата, безпомощността и вината по коренно различен начин от обикновените човешки преценки. Според Бонхьофер именно затворникът разбира най-добре, че вестите на Рождество са действително добри вести.

В едно писмо до годеницата си Мария фон Ведемайер от 13 декември, 1943 г. той пише:

“Бъди смела заради мен, моя скъпа Мария, дори и това писмо да е единственото нещо, което ти напомня за моята любов през тези Рождествени празници. И двамата с теб ще имаме своите мрачни часове – защо да се преструваме, че не е така? Ще премисляме непонятността на своя жребий и ще ни връхлита въпросът защо. Освен мрака, който вече е обгърнал човечеството, ще изпитваме горчивото мъчение на една раздяла, чийто смисъл не успяваме да проумеем… И тогава, точно когато всичко около нас ни притиска до такава степен, че едвам издържаме, посланието на Рождество идва при нас да ни каже, че всичките ни представи са погрешни и че онова, което приемаме за нещо зло и мрачно е всъщност нещо добро и светло, защото идва от Бога. Просто очите ни изневеряват, това е всичко. Бог е в яслата, богатство в мизерията, светлина в мрака, помощ когато сме изоставени. Никакво зло не може да ни сполети. Независимо какво може да ни сторят хората, те няма как да не послужат на Бога, който тайно се е проявил като любов и управлява света, както и нашите животи.“

Бонхьофер прекарва в затвора в Тегел 18 месеца, след което е преместен последователно в лагерите Бухенвалд и Флосенбург. Екзекутиран е чрез обесване на 9 април, 1945 г., две седмици преди лагерът Флосенбург да бъде овладян от американската армия.