• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

 
Стоян Михайловски
Стоян Михайловски: Робът е непоправим, когато обикне своето робство.

Защо харесваме термина „робство“ и защо сме готови да го браним от всеки, който би дръзнал да го отрече? Не е ли затова, защото искаме да припишем своите неволи на някого другиго? „Те“ са ни поробили, значи „те“ са лошите, а ние сме онеправданите. Защото не сме готови да се борим против това, което сме? Защото може би това, което сме ни харесва?

Стоян Михайловски, израснал и възпитан във възрожденски дух, племенник на Иларион Макариополски, разсъждавайки за човешката лошотия гледа на робството в друга светлина:

„Нека бъдем милостиви към тях [лошите хора] – както сме милостиви към робите. Лошият човек е роб. Той е роб на своите плътски инстинкти, роб на своите диви влечения, роб на своята психическа разнебитеност. Той е самозаробен. Той е потисник и насилник сам на себе си. Избава за него би имало само една – да предприеме борба, люта и всеминутна борба против себе си, да победи себе си, да пресъздаде себе си! Но това той не може да направи. Такъв, какъвто е, той харесва себе си. Робът е непоправим, когато обикне своето робство.“

Стоян Михайловски, из „Бог, възход, живи идеи в светлите висини на истината“, Неиздадени съчинения, т. 2 (1941).