Няколко дена след академичния празник, Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“ беше домакин на малка лектория и открита дискусия на тема: „8 декември: повод за празнуване или повод за размисъл?“ Подзаглавието на предизвикателния въпрос звучеше по-академично: „Стойността на образованието и духовните ценности“. То подсказваше, че целта на проявата е не само да се обсъди въпросът за състоянието и смисъла на висшето образование, но и връзката му с непреходните човешки стойности. Организатори на проявата бяха Философско-историческият факултет на ПУ и сдружение ХАРТА, съответно представени от двама лектори: Декана, доц. д-р Мария Шнитер, и д-р Тодор Велчев, преподавател във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и член на ХАРТА.

В изложението си Тодор Велчев се спря на девалвацията на висшето образование в България. За него това се дължи не толкова на политически или икономически фактори, а най-вече на изкривеното разбиране на българина за образованието. Доброто образование не е просто продукт, който се предлага на пазара — то е продукт на определени ценности и светоглед. То трябва да снабди една зряла човешка личност с необходимите знания и да я води към осъществяването на нейното призвание („професия“). Връзката между семейното възпитание и образованието е дълбока и решаваща. За да се ползва от академично образование, човек трябва първо да бъде изграден като характер (да „се образова“ в смисъл на education, Ausbildung), за да е способен не само да се справя с предизвикателствата на живота, но и да променя света. Не образователните институции, а семейството има решаващата дума за изграждането на личността. Християнското учение и ценности показват пътя към изцелението на човешката личност и семейство и оттук — към истинско образование, от което и личността, и цялото общество ще имат полза.

Доц. Мария Шнитер обърна внимание на проблемите, свързани с преподаването на религия във всички форми на българското училище. Според нея неуспехът на това преподаване се дължи на няколко основни фактора — на първо място на липсата на ясна държавна политика и поставяне на цели пред образователната система; проблеми създават и липсата на единна позиция в обществото относно формите и съдържанието на такова обучение, както и изграденото през годините недоверие както към религиозните институции, така и към училището като ефикасен посредник при възпитаването на морални ценности и при предаването на религиозни знания. Семейната среда като естествена основа за оформяне на етични стандарти също е неспособна да поеме цялата тежест на преодоляването на сблъсъка между света на традиционните ценности и съвременните реалности. Друг сериозен проблем е недостигът на подходящо квалифицирани кадри, които биха могли да осигурят адекватно преподаване по религия в българското училище.

Темите, поставени от двамата лектори, предизвикаха доста оживена дискусия. Немалка част от присъстващите студенти, преподаватели и граждани взеха думата за въпроси, мнения и коментари. Смисълът и ползата от религиозното образование в училищата бяха преобладаващият мотив, като личните възгледи на изказалите се варираха от заявен атеизъм или агностицизъм до осъзната християнска вяра. Специално трябва да се отбележи, че независимо от различните гледни точки, всички изказвания бяха направени в дух на приемане и уважение към хората с различни убеждения. Създаде се неподправена атмосфера на духовно средище: място за среща, дискусия и обмен на идеи и становища, по свободен начин и с необходимия сериозен тон. Такива средища отчайващо липсват в съвременното българско обществено пространство. Проявата в Пловдивския университет показа какъв е пътят за тяхното възникване. В заключение Тодор Велчев изрази голямото си удовлетворение от дискусията и готовността на сдружение ХАРТА да продължи да организира такива публични дискусии — по разнообразни теми и в разнообразен формат.