Рубриката „Битието българско…“ е една поредица от въздишки на глас, породени от българската действителност и от духовното състояние на българина. Но не за да се оплакваме, по стар нашенски обичай. По-скоро това е едно свободно търсене на изгубеното — някъде между миналото и бъдещето, — българско битие. С надеждата, че не само ще го открием, но един ден ще можем да го възприемем и възстановим в неговата цялост. Свързано със здравите нишки на трагични, но и на величествени процеси и събития. И устремено към своя историческа цел, която само Бог знае. Заради която си струва да участваме в него, като български граждани.
Последни статии:
И в ежедневните си разговори, и в творчеството си, българинът винаги отделя подобаващо място на злото. То е все на езика му и в съня му. Протяга към нас хищните си лапи, смазва самочувствието ни, опропастява житейските ни планове. Но странно, уж само се оплакваме от злото около нас, а постоянно говорим за него с един странен пиетет. С един вид преклонение пред всепобеждаващата му сила. Която хем ни мачка, хем е някак привлекателна. Не можем да откъснем взора си от черния лик на злото. Сякаш нямаме друг избор, освен да му служим; пък дори и само със словата си.
Наскоро станаха известни окончателните резултати от Преброяване 2011. Данните по демографските, икономическите и социалните показатели оставям на статистиците; те могат да се анализират и оценят чрез техните методи. Но има един показател, който трудно - ако изобщо, - се поддава на статистика: личната вяра на гражданина. Той фигурира сред данните, скрит зад термини като “вероизповедание” и „религиозност”, които звучат някак по-научно. Но от това картината на вярата на българските граждани едва ли става по-ясна.
 Народите са като хората – имат си младини, зряла възраст и период на остаряване (не задължително в демографски смисъл). За българския изследванията сочат, че „се топи” и „застарява”. А кога са били времената на неговата зрялост? И можем ли да преценим дали той изобщо е преминал през този стадий? Защото, ако продължим аналогията с живота на отделния човек, това съвсем не е задължително. Има хора, които са проявявали завидна зрялост и мъдрост още като голобради юноши, но има и побелели глави, които по акъл са още някъде в ранния пубертет.
Битие е старинна индоевропейска дума, която произхожда от „бивам“, „съществувам“. Това я извисява до философско понятие; поне в онези философии, за които „Какво съществува?“ и „Защо съществува?“ са централни въпроси. Битие стои добре в устата и в ума на хора, които вярват, че съществуването е нещо прекрасно и има смисъл. Те се опитват да предадат и на останалите своята вяра, че това, което е, ще бъде и пребъде. И дори правят всичко възможно пребъдването да се случи. Това си личи на първо място в езика, който използват и с който споделят идеите си.
|
RSS абонамент за рубриката