„Къде е ученият? Къде е религиозният водач? Къде е философът на този свят? Не обърна ли Бог в глупост цялата светска мъдрост? Понеже тя не помогна на света да познае Бога, Бог в своята божествена мъдрост избра чрез глупостта на това, което се проповядва, да спаси вярващите.“
Ако смятаме, че вестта за разпятието и възкресението на Исус Христос е неприемлива за нашите съвременни умове, тези думи на апостол Павел (свободен превод на 1 Кор. 1:20—21) ни напомнят, че това не е нещо ново. Също толкова неприемлива е била тя и за своите съвременниците — независимо от култура, география, обществено положение, образование — универсално неприемлива. И все пак, 2000-годишната история на тази вест, свидетелства, че тя е също така универсално приемлива — независимо от култура, география, обществено положение, образование.
Този парадокс е заложен още тогава — когато първите християни (още преди да бъдат наречени така) започват да проповядват разпнатия и възкръснал Исус Христос като един не просто юдейски, а вселенски цар. Именно този парадокс според цитирания апостол Павел изявява неимоверната вътрешна сила на това послание. Нещо, което не е добре дошло, все пак си прокарва път в един враждебен и объркан свят. Тези, които викат „Благословен този, който идва в Господнето име!“ крещят „Разпни го!“ една седмица по-късно, а после „ужилени в сърцата си“ питат сконфузено учениците на същия рзпнат Исус „Какво да сторим, братя?“ Високопоставени религиозни водачи първо търсят одобрението на Исус, после искат да го убият и в крайна сметка успяват. А когато изцелителната сила чрез ръцете на неговите ученици свидетелства за неговото възкресение, си казват: „Пазете се да не би да се окажем богопротивници!“
Подобни малки или големи драми продължават и днес. И днес те говорят за силата на това послание, което преобразява отделни животи, цели общности и има намерение да преобрази целия свят. Поставя предизвикателства, които са трудни за преодоляване ако не подходим към тях с нещо повече от хладна преценка. Не отговаря на нашите очаквания, но отговаря на нашите нужди. И така, някои остават враждебни към него, други имат смелостта да бъдат объркани, а някои стигат до вяра и чрез нея — и до любов.
Посланието на разпнатия и възкръснал Исус Христос поставя ясни вододели. Погледнато отвън, то е глупаво според начина, по който сме свикнали да мислим. Погледнато отвътре-навън, цялата мъдрост на света е като сапунена опера — имитирайки живота, но пропускайки най-важното от него.
Не е ли това достатъчно основание да му обърнем внимание?
